Евангелие по Лука, глава 12-б
КОГАТО ПРОБЛЕМЪТ НИ Е ИЗОБИЛИЕ… „И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита…
КОГАТО ПРОБЛЕМЪТ НИ Е ИЗОБИЛИЕ…
„И каза им притча, като рече:
Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога…“ Лука 12:16-21
Прочетохте ли притчата? Тя наистина започва добре. Бог е благословил труда на някого си. Наспорил е с блага живота му и човекът е бил зарадван и доволен. Това не са били откраднати и изкарани с нечестен труд приходи, напротив, човекът се е трудил и трудът му се е отплатил добре! В притчата не се казва, че работниците на този човек са били ощетени или че човекът е бил нечестив. Нещо повече, той е бил разумен по отношение прибирането и съхранението на благата.
ТОГАВА, В КАКВО СЕ СЪСТОИ ПРОБЛЕМА?
Първото което ми идва на ум е, че трудът ни се нуждае от благословение, защото земята е проклета заради човешкият грях! Без благословението на Бог, дори и честният труд, няма да даде добър резултат. Ето вижте, колко много хора се трудят честно, при това работят при едни и същи условия, и дори абсолютно идентична работа, но не всеки труд има успех. Един Бог благославя и печели добре, друг се превива от работа и няма успех. Според вас защо е така? Смятате ли, че Бог е несправедлив – Не! Мое мнение обаче е, че когато Бог благославя някого, това благоволение е с определена цел.
И ето го проблемът на неразумния богаташ, той мисли само за себе си: “Ще си река – ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!“.
Това което ни учи Словото е, че успехът на трудът ни, не е само за нашето лично благоденствие, но и за:
- Да почетем с него Бог, Който ни е благословил .
- Да участваме със средства в подкрепа на онези, които се трудят в делото на благовестието.
- Да снабдяваме нуждите на светиите.
- Да подкрепяме сираци, болни и вдовици.
Пропускам ли нещо? Моля допълнете…
Неразумният богаташ от притчата, планира да употреби цялото благословение, което му е дал Бог, само за себе си и Бог му казва: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“
Ето то и заключението:
“Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“ Лука 12:21