Евангелие по Лука, глава 15-б

ТИ НОСИШ СТОЙНОСТТА И ЛИКЪТ НА СПАСИТЕЛЯ!

„Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“ Такава е радостта, казвам ви, и сред Божите ангели за един каещ се грешник.“ Лука 15:8-10

Това е най-кратката притча, но с най-дългият коментар…
Докато четях притчата изпитах някакво противоречие – стори ми се странно съчетанието, от една страна жената, която търси в домът си драхмата (сребърна монета от 4.36 гр.), сравнена с Божите ангели, които търсят, намират и се радват за покаянието на един грешник.

На първо място едната драхма, като стойност в сребро, не е кой знае колко. В момента 1 грам се продава на 0.92 лв., което означава, че струва около 4.01 лв. Но драхмите са ценни не само заради метала, от който са направени, но и заради ликът, стойността и авторитета, под който са издадени. А освен това, трябва да се прибавят и нумизматичната и сантименталната им стойност. Съветвам ви, ако имате сребърна драхма от времето на Исус, да не я губите, защото загубата наистина ще бъде много голяма. Но нека видим мястото на драхмата в наниза от сребърни пендари, които е притежавала жената. Твърде възможно това да е бил годежен подарък с безценна стойност. Е тогава, загубването и ще  се окаже огромна загуба!!!

На второ място, Божите ангели споменати в Библията, не винаги означават небесни ангели. Понякога това са човеци, които носят Божията вест – например, описаните ангели в Откровение 1 глава, са проповедниците и пасторите на църквите.

Ето и връзките в притчата, които за себе си мога да направя:
Жената е преобраз на църквата, а ангелът е на нейният пастор или проповедник. Жената е невястата Христова, която като „годежен подарък“ от небесният жених е получила дарове, хора, спасени грешници, живи свидетели на божията благодат, които са огърлицата и украсата на църквата. Това са хора, които носят стойността и лика на Изкупителя и поради това са безценни като стойност!

Най-голямата болка на всеки пастор и за всяка църква е когато открие, че човек от църквата, някои за когото е полагано грижа, напуска църквата. Това не е повод за радост, дори ако става въпрос за „монета“ със стойността на черен гологан (медната монета от 10 стотинки, емисия 1881 година, която поради бързото потъмняване са я нарекли „черен гологан“, откъдето произлиза и популярната поговорка: „Черен гологан не се губи.“)

За жалост скъпоценните„монети“ в църквата, са хора със собствено мнение и воля, които като решат да се „загубят“, никой на сила не може да върне. И досега самият аз оплаквам хора, които са напуснали нашата църква. Те са ми мили защото са се родили в църквата, защото са полагани грижи за тях, защото ги обичаме, защото са ценност и защото знам, че никъде другаде, те няма да бъдат оценени! Но, най-много ме боли за това, че твърде вероятно е те да останат за винаги загубени! Жалко е, но съдбата на повечето от напусналите църквата е такава!