Евангелие по Лука, глава 9-б

ДАЙТЕ ИМ ВИЕ ДА ЯДАТ…
„А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ Но Исус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ Защото те бяха около пет хиляди души.“ Лука 9:12-14

Много пъти нашите „горещи“ молитви приключват след като изговорим на един дъх:
„Господи, нахрани гладните, утеши скърбящите и облечи голите, Амин!“ и бързо отваряме очи, за да избегнем разговора си с Него…

Защо ли? Защото знаем, че Той ще ни каже:

„Вие им дайте да ядат!“, „Вие ги облечете!“, „Вие ги утешете!“ .

Защо Господ изисква това от нас?
Ние можем ли да утешим целият свят?
Можем ли да нахраним всички гладни?
Можем ли да ги облечем?
И ние сме гладни!
И ние сме нуждаещи се!!
И ние имаме нужда от утешение!!!
От къде да вземем за нас, че да дадем и на другите!?

Всеки път, когато се молим така, изпадаме в ситуацията на учениците Му, а всъщност и ние сме Му ученици! И Господ ни учи, как да бъдат снабдени не нуждите на гладните, жадните и голите, а нашите нужди, от храна, облекло и утешение! Някога виждали ли сте, колко са 5 хляба и знаете ли колко са големи две риби. Ама не тези от Метро, а приготвените хлябове в Палестина и уловените риби от Галилейското „море“? Може би, за двама мъже, тези риби и хлябове ще стигнат и ще останат. За трима ще са недостатъчни, а за тринадесет – 12 ученика плюс Христос – няма да има и за по едно залче с костица рибка!
И учениците се нуждаели от храна, също както и останалите, които са последвали Христос, така както и ние се нуждаем сега! И Христос ни учи, че ако искаме Неговата снабдителна благословия да ни засегне, ще трябва да сме готови, да споделим с другите, това което имаме!
А когато споделим с другите с това което имаме, Той да го благослови за да стигне и за тях, и за нас- нали!