ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 13:3-9, 18-23; Лука 8:5-15; Марк 4:2-20
Небесното царство – 1 „Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други пък паднаха между…
Небесното царство – 1
„Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добра земя и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. Който има уши [да слуша], нека слуша.“ Мат.13:3-9
Притчите на Христос са разбираеми житейски истории, които поясняват на слушателите трудните за разбиране духовни тайни. Ето защо, тази притчата за сеяча е ясна дори и на мен – градското чадо, което никога не е виждало на живо, някой да сее жито. Поуката от притча е била насочена към учениците на Христос, които Той е подготвял да станат сеячите на Божието Слово. Поуката е и за нас, днешните проповедници, благовестители и евангелизатори, които трябва да разнасят вестта за спасение, чрез вяра в Исус Христос.
Всички ние знаем тълкуването на притчата, но реалността във времената в които живеем е променена. Ние сме учудени, защо въпреки хвърлените усилия, все по-малко хора се интересуват от искрената, истинска и дълбока вяра в Христос. Дали сте си задавали въпроса, защо толкова малко от тези които са се заинтересовани, достигат до спасение? И защо е още по-малък процентът на достигналите до плодоносна вяра?
Защо?
Истината, че семената на Словото не са загубили своята жизненост и актуалност. Но е истина, че огромна част от от някога плодородната нива на човешките сърца вече е асфалтирана с безверие, бетонирана с атеизъм и се е превърналае в сметище с планини от разбити химери, човеконенавистни идеологии, либерални политики и духовни отпадъци и е замърсена с духовни зависимости, наркомания, похот и окултизъм.
На такава почва нищо не може да поникне!
Можете ли да си представяте, как може да бъде изречена тази притча за времето и условията в които живеем?
Ето ви една идея:
„Ето, сеячът излезе да засее нивата, която беше наследил от своя баща. Но когато стигна на мястото видя, през през средата на неговата собственост, беше прокаран огромен път – цяла магистрала с три широки платна в двете посоки.
Строителите бяха изкопали плодородната почва под магистралата и бяха я заместили с чакъл, многократно валиран и на края асфалтиран. Нито на този асфалт, нито на банкета отстрани не можеше нещо да се поникне, ако нещо все пак поникнеше, служителите поддържащи магистралата идваха да го изскубят. А за удобство на пътуващите, магистралата беше оградена с непреодолима метална мрежа, така че сеяча вече не можеше да премине от другата ѝ страна.
На всичкото отгоре, строителите бяха изхвърлили отпадъците от строителството – бетон, мазилки и камъни, на огромни купчини из цялата някога плодородна нива и бяха я превърнали в бунище, на което вече всички изхвърляха боклуците си. По полето се виждаха разпръснати стари гуми, продънени хладилници, пробити кревати, пластмасови бутилки, парцали и гниещи отпадъци от които се носеше смрад.
Като видя това, наследникът на бащината нива, който беше властен и силен човек се разгневи твърде много и заповяда на слугите си да хванат злодеите, които бяха опропастили наследството му – и тези които бяха построили магистралата и тези, които бяха превърнали наследството му в сметище. И той нареди, те да бъдат хвърлени във външната тъмница за вечни времена.
След това на нареди на слугите си, които бяха силни като Божи ангели, с огън да претопят и да пречистят наследството му.
И те сториха така!“
Вие съгласни ли сте с новата трактовка на притчата за сеяча?
А досещате ли се какво е тълкуването ѝ?