ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 13:47-52

Небесното царство – 7

„Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, и събрала риби от всякакъв вид, и като се напълни, изтеглиха я на брега и седнаха, та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
[Исус им каза:] Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Разбрахме.
А Той им рече: Затова всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда из съкровището си ново и старо.“ Матей13:47-52

В тринадесета глава на Матей има записани седем притчи, които описват начина, по който функционира Царството на нашия Господ Исус. Всяка една от тези притчи представя различни аспекти на Царството, за които учениците са имали свои погрешни, неотговарящи на истината представи и очаквания.

Последната притча за уловените в рибарската мрежа риби е била особено подходяща за обкръжението на Христос от рибари, които е призовал да станат „ловци на човеци“. Христос е проповядвал на множествата и наблизко стоящите рибари от една лодка, закотвена до брега на Галилейското езеро. Урока който им е преподал е бил нагледен. Рибарите в притчата, както тези от Галилейското езеро, след всеки улов са изтегляли мрежите си, разглеждали са уловените риби и лошите риби са изхвърляли, а добрите са прибирали.

Интересно за нас е, че докато са хвърляли мрежите, рибарите не са могли да подбират какви риби ще се уловят. Нито самите риби са имали шанс да изберат, кои от тях да бъдат уловени – само добрите или само лошите. В един водоем има различни по вид риби. Някои са годни и вкусни за храна. Други са негодни – обикновено са хищни риби, които се хранят хвърления хайвер и малките рибки на добрите риби. Обикновено тези риби са с много кости непригодни за приготвянето на храна. В един улов с мрежа като тази от притчата, винаги е има уловени и добри и лоши за консумация риби.

Разказаната от Христос притча за улова на хвърлената в езерото мрежа символизира видимата църква, която чрез благовестието, като с рибарска мрежа, обхваща всякакъв вид хора. Някои са добри и стават новородени, осветени и посветени на Царството. Други си остават зли, с непроменени в характер и с вредни навици и поведение. Във видимата църква, колкото и да не искаме, ние ще се срещаме хора и от двата вида. Както рибарите, така и благовестителите, евангелизаторите и проповедниците имат за цел да обхванат в служението си и да доведат във видимата църква всички, които могат да чуят благовестието. И както рибите не могат да подбират обкръжението си от други риби, така и във видимата църква самите присъединили се към църквата, не могат да отстранят напълно лошите, неподлежащи на промяна човеци. Това не е тяхната способност, дори и да се стараят да го направят. На мястото на един отстранен идва друг и никога видимата църква на земята, няма да се състои от хомогенна маса от хора само „добри“ или само „лоши“.

Христос казва, че разделянето на добрите от лошите ще бъде направено „при свършека на века“ – на времето. Нека ви напомня, края на времето, на всеки човек завършва с края на земния му живот, а края на църковния период завършва с второто идване на Господ Исус Христос. И в двата случая разделянето е окончателно!