ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 15:1-9

„Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? А Той в отговор им каза: Защо и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? Защото Бог е казал: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ Но вие казвате: Който рече на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога – той може и да не почита баща си [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума. Лицемерци! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
„Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“ Матея 15:1-9

Фарисеи не са били само представителите на древната еврейска секта,
има и съвременни религиозни, лицемерни и неискрени хора,
които налагат своите човешки разбирания и традиции, като божии!

Основната причина за тяхното погрешно поведение, която Исус посочва, не е, че не вярват в Бог, не е че не знаят Неговите повеления и не е, че не почитат Всевишният – макар и само с устата си, а за това, че сърцето им се е отделило от Божието сърце и те „напразно“ почитат Бог и погрешно учат другите на Божиите повеления, и с поведението си „осуетяват“ Божията воля.

Обвинението за „осуетяване“ на Божията воля
е най-сериозното и най-тежкото следствие за това,
че „сърцето им стои далеч“ от Бога.

Какво означава „сърцето им стои далеч„?
Естествено, че не става въпрос за анатомичният им орган, а за центъра на техния емоционален, мисловен и волеви живот. Всички ние често употребяваме израза „сърце“ за да обосновем нашите копнежи, мисли, желания и решения, но малко можем да обясним що е това „сърце“ за което говорим. Добре е, че Бог в Словото си, в Стария и Новия завет е употребил израза „сърце“ повече от 700 пъти не само за подчертае неговата важност, но и да ни даде пълната характеристика на душевния орган „сърце“, защото…

“Защото Божието слово е живо, де­ятелно, по­-остро от всеки меч остър и от двете страни, про­низва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евр. 4:12).

Невероятен е начина по който Бог ни е сътворил с дух, душа и тяло, които по естество са коренно различни и различими като характеристики, но са трайно съединени в една личност.

Тялото ни, чрез слуха, зрението, обонянието, осезанието и вкуса изследва, контактува и ни въвежда във физическия свят.

Духът ни се докосва до Бога и духовният свят, а в душата ни се обединяват възприятията от духовния и физическия свят.

„Душата е потенциално най­-могъщата част на човека, понеже духът и тялото се сливат в нея, като я превръщат в сърцевина на личността, която от своя страна оказва влияние върху тях. Пре­ди грехопадението силата на душата се е намирала напълно под управлението на духа. Силата на духа следователно е била нейна сила. Сам по себе си духът не може да влияе на тялото, а само чрез душата. Това се вижда от Лука 1:46,47: “величае душата ми Гос­пода, и зарадва се (“зарадвал се е” в оригинала ­ Б.р.) духът ми в Господа, Спасителя мой”. “ Тук промяната на времената показва, че първо духът трябва да се възрадва, преди душата да може да величае Господа; духът предава радостта на душата, а душата я изразява чрез телесните органи.“ (цитат от „Духовният човек“, 1 том на Уочман Ни)

В душата се намира сърцето на човека, които е сърцевината на неговата личност. Сърцето включва волята, интелекта, емоциите мислите и въображението на човека. Човек осъзнава смисъла и целите на своето съществуване чрез сърцето си. Това не означава, че то е „осъзнатото“ и винаги е правилно! Пророк Еремия възкликва в 17 глава 9 и 10 стихове:

„Сърцето е измамливо повече от всичко
и е страшно болно.
Кой може да го познае?“

и веднага идва отговор от Бог:

„Аз, Господ, изпитвам сърцето,
опитвам вътрешностите,
за да въздам всекиму според постъпките му
и според плода на делата му“

Мъдрецът Соломон, чрез отковението на Святия Дух ни съветва:

Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
Пр.4:23

Но да ви върна към ситуацията от 15 глава на Евангелие по Матей.
Христос цитира пророчеството в Исая и обвинява фарисеите, които са вярващи хора, че техните сърца стоят далеч от Божието сърце. Ето и самото пророчество:

„И рече Господ:
Този народ се приближава към Мене с устата си
и Ме почита с устните си,
но сърцата им стоят далеч от Мене,

и благоволението им към Мене е
по човешки поучения, изучени папагалски.

Затова ще пристъпя да направя чудно дело сред този народ,
да, чудно и странно дело;
и мъдростта на мъдрите им ще изчезне,
и разумът на разумните ще се скрие.“ Исая 29:13,14

Обвиненията са, че тези хора – фарисеите:

1. Се приближават до Бог само на думи, не действително и с дела.

2. Почитат Го само с устните си, а не със сърцата си!

3. Изпълняват човешки поучения, които са научили „папагалски“, механично, без да ги осмисляне и проверка дали са наистина от Бога.

4. По същият начин „папагалски“ „преподават„ и налагат на другите човешки поучения, изисквания, закони и норми.

5. И така „осуетяват“ целта и смисъла на Божието Слово.

Тези обвинения са много сериозни, а следствията още повече!
За това трябва да сме бдителни и „нащрек“ за появата на съвременни фарисеи.

Възможно е да не познавате други фарисеи, освен за пишещият тези редове.
Ако е така, все пак не е лошо да погледнете в огледалото, за да проверите дали там не се е скрил някой фарисейчо!