ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 18:21
„Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си…“ Мат.18:21–23 Исус…
„Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си…“ Мат.18:21–23
Исус отговаря на Петър с „ПРИТЧАТА ЗА ПЛАТЕНИЯТ ДЪЛГ“ или може да я наречем притчата за „безмилостният слуга“, или за „лукавият слуга“, но както и да я наречем, в края на краищата поуката ще е една:
Това заключение, напълно съответства на Господната молитва, с която често се молим: „и прости ни дълговете наши, така както и ние прощаваме на нашите длъжници“!
Тази „гореща“ връзка между една „безобидна“, както си мислим молитва, която изричаме без да вникнем в съдържанието й и една заплашителна притча, е много реална!
Това е много неприятна констатация за нас – нали!
„Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над тебе?
И господарят му се разгневи, та го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.“ Мат.18:32-34
Ето го и принципът:
Не можеш да получиш опрощение на грехове, които си извършил, ако не си готов да дадеш прошка на онези, които са съгрешили на теб!
Утешителното при това следствие е, че „дългът“ ще бъде платен! Което приложено към нас, означава, че става въпрос за плащане ПРИЖИВЕ, а не като вечно и непроменимо състояние на наказание!
„Предаването на мъчителите“ е следствие от нашата непростителност и е много често срещан факт. Дали сте се чудили, защо едни и същи проблеми, страдания и хора, ни мъчат с години, въпреки, че сме се молили на Бог, да ни освободи от тях?
Е, сега повече не трябва да се чудим…
Има и още една утеха! Справедливият господар от притчата, който е Бог, е МНОГО МИЛОСТИВ! Добре е да разчитаме на Неговата милост, дори когато напълно си заслужаваме наказанието! Когато Давид получава възможност да избира от кого да бъде изпълнено наказанието върху него, той казва:
„Намирам се много натясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.“ 1Лет.21:13