Евангелието на Васил Левски

В Наредата и в Устава на БРЦК Апостолът е записал изрично, че в ръководството на всеки революционен комитет трябва да има свещеник. Клетвата на новооглашените, която е написана от Левски започва така:

Заклевам се в Евангелието, в честта си и в Отечеството, пред Бога…“ Лично Дякона отбелязва, че „новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която има сложено Евангелие и кръст, нож и револвер“. Негови са думите: „Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред Бога – близо е времето!…

Васил Левски, който е полагал кръст и револвер за клетва върху същия този Нов Завет, протестантско издание на Британското библейско дружество в превод на Неофит Рилски…
д-р Доний К. Донев

Васил Левски и Георги Бенковски многократно се укриват в хана на Червен Стоян (Стоян Ангелов), един от първите евангелски християни в Пазарджик. Подобна е ролята и на пастора на евангелската църква в Битоля – д-р Вазазакис. Протестантите от Чирпан – Стефан Балабанов (шивач) и Рад Манев (оръжейник), помагат активно при подготовката на въстанието.
Начало на протестантското капеланство в България

Ще трябва да се обясни на българските ученици и българския гражданин, че организацията на революционните въстанически комитети и мрежата им преди и през 1876 година е до значителна степен дело на протестанти [които] са помощниците на Васил Левски, Апостолът на свободата (назован според някои изследователи именно от протестанти като такъв…
маг. Весела Кулева, д-р Николай Кулев

Пасторът на евангелската църква в Битоля в продължение на три месеца е укривал Васил Левски. За да прикрие дейността си, Левски е казвал, че е негов коняр.
Християнски център – Шумен

В тази сложна и противоречива обстановка учудващо трезво, правдиво и мъдро звучат позицията и съветите на американските протестантски мисионери – за републикански либерален модел на управление на територията на автентичните български земи, в който модел всички граждани са равни пред закона и равнопоставени етнически, културно, религиозно…. Всъщност по своя характер, единствено този модел на държавно управление и структура съвпада напълно с републиканския модел на Васил Левски
д-р Джеймс Кларк

Левски в Трявна

„Много пъти Левски бил дохождал в Трявна, но повечето пъти с различни костюми и преправен.

Еднъж например той дошъл в Трявна и проводил известие на приятелите си, че е в Стойнова хан. Цаню [Захариев] отишъл да го види. Но като влязъл в хана, що да види? – В кафенето на хана седнали субашата, мюдюрина и Левски и разговарят. Цаню вече мислил, че той е уловен и ще го затворят и чекал от час на час кога ще заповядат на заптиите да го дигнат, защото тогава го търсили навсякъде, имали, казват, и портретът му и в Трявна между турците много са говоряло, че имало един „кешиш“, който ходял преоблечен като френк и той бил „баш комита“. А Левски бил облечен в обикновеното си даскалско облекло с шаечно палто, но при това имал черен кадифян елек на който имало изписани от сърма левчета и тези подозрителни левчета били явно изложени пред очите на мюдюрина и субашата и Левски никак не са стараял да ги закрива.

След малко Левски станал и влязъл в другата стая на среща, гдето бил баща му на ханджията и захванал да изважда книги, от което Цаню разбрал, че той е дошъл под вид на книжар. Тогава той отишъл при него уж да купува книги, а Левски му казал, че той иска да заминува, затова ще трябва да си каити тескерето, та да му стане Цаню кефил. Но като нямал пари, той поръчал на Цаня да проводи приятелите уж да купуват книги, а в същност да му носят пари. След малко дошъл и Михал Икономов и той захванал да бърка книгите и казал на Левский: „Как не та беше страх да седиш и да разговаряш с тези?“ и му показал със знак към турците, а той му отговорил лаконически: „Че не ли съм въоружен?“

Книгите били повече протестантски и Левски ги носел с двойна цел, едно защото не са продавали и не са свършвали (което било твърде важно за него), а друго – защото като протестантски мисионер по-не го закачали турците. Но при всичко, че книжките били протестантски, явили са доста покупатели, та щели да разкупят всичките книги, а той не можал да откаже на покупателите – без да са компрометира, та за това приятелите, като земали една книга, оставяли му много пари, а други съвсем не вземали книги; тогава той казал на приятелите си да му носят по няколко книги сякой, за да не са свършат, та да бъде принуден да са връща пак в Пловдив или в Тракия изобщо от гдето едва избягал. Като си отишли турците, тогава чак той тръгнал и отишъл с Цаня у дома му, гдето, след като поседял малко, тръгнали с Цаня и отишли в хюкюмата, за да му каитят тескерето. Било много опасно, но не знам как турците не обърнали внимание и тескерето било каинтено. Тескерето гласяло, че Левски бил книжар, а името му Нико; Цаню не помни как било името на баща му в тескерето, само казва, че с това име той са явявал пред тревненския хюкюмат на два-три пъти. Като получил тескерето, Левски заминал.“

из архива на Захари Стоянов

– Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?
– Не знам, ага.
– Аз така заповядах!!! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб.
Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш…