Фатализмът и Библията

Съдбата –  според хората тя е силата, определяща всичко, което те правят или усещат. Много често, когато стане нещо неочаквано и лошо, мнозина казват: „Ах, съдба!“ или „Такава му е била съдбата на завалийката!“ или „Така му е било писано,“ или „Така е трябвало да стане.“   Този начин на мислене идва още от древността, свързано е с древногръцката митология. Там Съдбата е представена като три възрастни жени. Те подреждат съдбите на всеки човек, та дори и на боговете. Астрологията учи, че съдбата на всеки човек се определя от звездите. Фатализмът гледа на тази сила или сили, които засягат нашата съдба, като безлични и неконтролируеми.   Гръцкият писател Софокъл е описал подробно силата на съдбата в произведението си трагедия „Цар Едип“, написано около 429 г.пр. Хр. Историята разказва за Едип, цар на Тива, чийто родители получават пророчество, което се отнася за сина им. Според него един ден Едип ще убие баща си Лай и ще се ожени за майка си Йокаста.    След като научават за пророчеството, бащата на Едип заповядва на един от слугите си да изостави бебето някъде из планините, като целта е детето да умре. Слугата, обаче, дава детето на един старец, който го отглежда. След години, по случайност, Едип се среща с цар Лай (баща му). Двамата се скарват и Едип убива Лай, без да знае, кой всъщност е той. След време, Едип става цар на Тива и се жени за жената на цар Лай, Йокаста – без да знае, че тя е неговата майка.   Известно време след това в града настъпва някаква чума и пророчество казва, че причината за чумата е факта, че убиецът на цар Лай е все още жив. Едип, бидейки праведен цар мобилизира всички в града, за да се разбере кой е убиецът, да го залови и убие, за да спре чумата. Впоследствие, Едип разпитва слугата, на който цар Лай е дал заповед да изостави бебето. Слугата, съжалявайки малкото дете обяснява: От милост (към детето), господарю (Едип). Мислех, (че старецът в своя край със него ще отиде. А за страшно зло спасил го той. И ако ти си туй дете (което дадох на стареца), което сочи той — о, знай, злочестник си!   Трагедията завършва с това, че цар Едип се ослепява и става един трагичен герой, който е прокълнат от съдбата си независимо от добрините и усилията на родителите му да избегнат тяхната собствена съдба.   Има поне две коренни различия между гръцкото разбиране за съдбата и библейското разбиране за божествено провидение.       • Съдбата е безлична – божественото провидение е изключително личностно.        Бедният Едип е бил проклет от сили, които са извън неговия контрол и дори извън контрола на боговете. Той може само да прави неща, които съдбата му е отредила. Исус, от друга страна, говори за Бог като личен небесен Отец, който го е грижа за Неговите деца. Трябва да знаем, обаче, че грешниците са в ръцете на един „справедлив Бог“, но Божият съд не е една безличностна сила; напротив, той може да бъде избегнат чрез човешко покаяние (Йона 3:10, ДА 2:38).           За Едип, обаче, покаяние и прошка не са възможности според философията на мислена на фаталистите.     • Съдбата на Едип се е интересувала от крайния резултат. Божието провидение се интересува не само от крайният резултат, но и от целия процес (живот) на човека, докато се стигне до края. Едип е бил обречен, независимо от това, какво е направил или какво някой друг е направил.   Божието провидение, от друга страна, набляга на Божието постоянно водителство в нашия живот и на нашата отговорност да отговорим на Неговата грижа към нас. Честта и интегритетът на Едип са счетени за нищо. Вярното подчинение на християнина се счита за много в Божиите очи.   Християнската доктрина за Божието провидение не е фаталистка. Тя е една освободителна сила, в тези части на древния свят, които са гледали на човешкия живот като управляван от Съдбите, звездите, планетите или просто казано: късмета.    В тази връзка свети Августин Блажени казва „Звездите не са съдбата на Христос, а Христос е съдбата на звездите.“