Флорънс Найтингейл – едно вдъхновяващо призвание

Флорънс Найтингейл е английска медицинска сестра, автор и статистик, и обществен деятел. Тя вярва, че Бог ѝ е дал призванието да бъде медицинска сестра. Става известна с нейната пионерска работа в областта на медицинската грижа, предоставяна от сестри по време на Кримската война, през която се грижи за ранени войници. Наричана е „дамата с лампата“, заради късните обиколки през нощта в грижа за ранените войници.   Найтингейл поставя основите на професионалната сестринска грижа със създаването през 1860 г. на училище за сестри – Болница „Сейнт Томас“ в Лондон, първото светско училище за сестри в света, сега част от Кингс Колидж (Лондон). Международният ден на медицинската сестра, който се празнува по целия свят, е на датата на нейния рожден ден - 12 май.   Флорънс усърдно чете Писанието през целия живот. Собствените ѝ писма и трудове ни насочват към библейски пасажи, които са ѝ дали важни насоки. Ще споменем два примера за ключови теми в нейната вяра и работа.   В Изход 33:18, когато Моисей попита Бог: „Покажи ми славата Си“, Бог отговори: „Ще направя цялата Си доброта да премине пред теб“.   За Найтингейл Божията слава е Неговата доброта. Бог не иска да бъде възхваляван, да бъде обожаван, да бъде възпявана славата Му само с думи. Найтингейл вярва, че Бог иска да действаме, да отразяваме Божията слава на света, като го правим по-добър с практически постижения. Изцелението на болните показва Божията доброта, като ние вършим Неговото дело в света.   Едно писмо до нейния баща много добре излага нейното разбиране за практична вяра. Уилям Найтингейл остава доста скептичен по въпросите на вярата и често провокира дъщеря си с това, което тя смята за цинична позиция. Тя смяташе, че вярата е проста и ясна, и макар да ѝ харесва да чете научни дискусии и богословски дебати, тя също вижда опасностите. В тази връзка Флорънс пише следното:   Струва ми се, че цялата истина се свежда до тези две: човек казва на Бога, както направи Самуил: „Господи, ето ме“, а Бог казва на човека, както направи Христос, в бурята: „Ето, Аз Съм, не бой се“. И нито едното не е пълно без другото. Бог казва на човека в страдание в мизерия, в деградация, в безпокойство, в безумие, в загуба от най-горчив вид, в грях, най-вече в грях: „Ето, Аз съм, не бой се.“ Това е вечният копнеж на Бога. И човек трябва да му каже: „Господи, ето ме, искам да Ти служа.“   Найтингейл всъщност казва на Бога: „Ето ме, изпрати ме!“, години наред след нейното „призоваване за служба“. Семейството ѝ не ѝ позволява да стане медицинска сестра. Смятат, че това е зле платена работа, която не е за дами от нейния ранг, а по-скоро статут на кухненска прислужница.   През целия си живот Флорънс харесва хора, които откликват на Божия зов и започват да действат. Тя високо цени мисионерите. За нея Дейвид Ливингстън, прекарал живота си като мисионер в Африка е истински герой. Тя е приятелка на Джон Уесли като високо цени желанието му да служи на Бога през целия си живот.   Друг любим библейски пасаж за Найтингейл е призивът на Мария при Благовещението. Тя вижда себе си като слугиня на Господа и споменава други жени, които са приели сестринската професия като призвание по същия начин.   Флорънс пише до една медицинска сестра през 1886 г: „Ето слугинята Господня и аз така казах в младостта си.“ (Лука 1:38). Нека всички отговорим на ангела, както направи Мария: Ето слугинята Господня: нека ми бъде според думата Ти.   Трудовият живот на Найтингейл се подхранва от молитва, както и много предано четене на Библията и богословска литература. Тя познава добре своя Молитвеник, тъй като откъси от него се появяват често в нейната кореспонденцията. Флорънс вярва, че е необходим живот на молитва, за да се поддържа активна работа. След тежко заболяване Найтингейл остава прикована на легло, но това не я спира да работи, да пише и да вдъхновява и до днес милиони жени и мъже по целия свят.