Година по-късно

Преди година вярвахме, че това е невъзможно да се случи, защото не си давахме сметка, в какво е способно да превърне огромната част от един народ, умелото облъчване с пропаганда и измислици. Довечера, мислехме преди година,  всички руснаци в Москва, Санкт Петербург, Екатерининбург и Нижни Новгород ще излязат и после отново и отново, до когато трябва. Но се оказа, че тези руснаци не са онези от 1991, които спасиха Вилнюс от съветските танкове. Да, някои наистина излязоха, различни съсловия правиха подписки, мнозина поеха набързо осъдени към колониите, други загубиха работните си места. Но не толкова много, че да откажат властта.    Оказа се, че хората са податливи на пропагандата и измамата през 2022 точно толкова, колкото през 1939 г.   Вярвахме, че това е невъзможно да се случи, защото не си давахме сметка, че Путин е способен да пожертва живота на 150 000 руснаци и здравето на още поне толкова. Ще започнат, мислехме преди година,  да пристигат хладилните камиони с ковчези и ще се откажат. Та нали тези стотици хиляди убити и осакатени имат семейства, любими хора, социална среда. Практически от армията, която нахлу преди година в Украйна от север, изток и юг, е останало твърде малко. А само след началото на мобилизацията в края на септември загинаха още 100 000 руски войници. И краят никак не се вижда.   Оказа се, че днес руснаците са жертвани също толкова масово и безжалостно, колкото по времето на тоталитарния комунизъм.   Вярвахме, че не може да се стигне дотук, защото колективното ръководство на световна сила не би настроило народ, чиито сърца и умове иска да спечели, завинаги срещу своята страна. Ще видят, вярвахме преди година, че хората с голи ръце и тела преграждат пътя на колоните с бронетехника и ще се откажат. Не допускахме, че когато стане ясно, че украинците няма да се примирят, ще бъдат концентрирани в лагери, масово ограбвани, измъчвани и изнасилвани, децата им ще бъдат отвличани, градовете и заводите им ще бъдат сринати, зърнените им запаси ще бъдат присвоени, ще бъдат държани с преднамерена жестокост на тъмно, студено и без вода.   Оказа се, че няма особена разлика между постоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 21 век и монголската орда през Средните векове.   Оказа се, че сме забравили колко зло може да бъде злото. Бяхме забравили, че злото преди да навреди на ближния, унищожава човека, чрез когото действа. Че първо убива съвестта, после състраданието, после радостта, за да засегне всяка човечност.   Затова и у нас видяхме хора, които години наред протестират срещу хипотетични проблеми в законодателството за  защита на детските права да не кажат и дума за десетките хиляди отвлечени украински деца.   Затова и видяхме хора, които години наред огласяват невероятни хипотетични заговори и конспирации срещу човешките свободи, да не заемат ясна позиция срещу директното, съвсем буквално унищожаване на живота и съдбата на десетки милиони души.     Затова и ни поднасят с  невероятни подробности какви са плановете на антихрист за ликвидиране на частната собственост, премахването на двата пола, обединението на всички религии и даже цвета на конете при Второто пришествие, но не казват и дума за делата на  Путин, Патрушев,  Пригожин, Кадиров, Шойгу, Соловьов, Скабаева, Симонян и причиненото от тях на два големи народа.   Затова минават за борци за мир онези, които настояват да бъде оставена Украйна да бъде превърната в един огромен концлагер, където украинците да бъдат превъзпитавани, а настояването да се помага на Украйна да се защити минава за войнолюбие.   Затова и сме облъчвани да мислим колко ще страдаме ако някога, противно на всяко стратегическо мислене,  срещу нас бъде използвано ядрено оръжие, но сме хипнотизирани да не мислим, колко  съвсем реално страдат, ден след ден, десетки милиони украинци.   Злото винаги е било съвсем реално. Но от една година е отворило паст както в най-екстремните моменти в човешката история и поглъща – животи, чест, съдби на практически всеки украинец и вече на милиони руснаци.  Но също и съвести, умове, души на всеки човек, включително на немалко българи.    По-скоро, както се надяваме или по-късно, но както винаги досега, това зло ще свърши. Имената на неговите герои ще служат за синоним на низост и отвращение. Децата и внуците им ще сменят фамилиите си, за да не бъдат свързвани с тях. Разрушените градове ще бъдат възстановявани, ще се появят нови заводи, университети и училища. Милионите бежанци ще се завръщат по любимите си места.   Но ще остави стотици хиляди отнети животи, безброй ужасяващи травми, пречупени души, неизлечими кошмари. Ще остави и много срам, ще остави лепкавото чувство, че някой в критичен момент е бил недостоен, податлив на манипулация и ретранслатор на лъжи. Войната е класически пример на обстоятелство, което не зависи от нашия личен избор. Но можем лично да изберем да не бъдем човекът, който ще служи на злото.   Все още можем. Когато това свърши, ще останем с последствията от този избор.