Големите победители

„Защото, ако сме излезли извън себе си, то е заради Бога.“   2 Коринтяни 5:13   Бог има изключителни войници в Своята войска и често те  са онези, които печелят най-големите победи. В своето усърдие за Господа те понякога са ексцентрични. Използват оригинални методи, вместо да се придържат към традиционните. Винаги  казват и вършат точно това, което най-малко се очаква от тях.  Могат да нарушат всички правила на граматиката, проповядването и поучението и пак да спечелят големи печалби за Божието царство. Те често са въодушевяващи и наелектризиращи. Хората са шокирани, но никога не ги забравят.   Тези изключения от правилото са постоянен извор на неудобство за благопристойните традиционалисти, за онези, които потръпват при мисълта за нарушението на културните норми. Други християни се опитват да ги променят, да ги направят  малко „по-нормални“, да угасят огъня. Но за щастие на църквата тези усилия в общия случай са обречени на неуспех.   За нас е трудно да осъзнаем, че Господ Иисус също е изглеждал твърде странен за Своите съвременници. „Той е бил така  отдаден на работата Си, че често дори не е имал време да яде, и  майка Му и баща Му са искали да Го приберат у дома, защото са  мислели, че Той лека-полека си губи разсъдъка. Казвали са, че  Той не е на себе си. Но Иисус е бил здравият и разумният, а не  братята Му“ (У. Макинтош Маккей).   Явно е, че някои хора са упреквали Павел, че не е съвсем  нормален. Неговият отговор на това обвинение е бил: „Ако сме излезли извън себе си, то е заради Бога“ (2. Коринтяни 5:13).   Някои от нас са чували за един от Божиите ексцентрици,  който продавал сандвичи по улицата и носел на гърдите и на  гърба си плакат. Отпред пишело: „Аз съм глупак заради Христос.“ А на гърба: „А ти за кого си глупак?“ Проблемът с повечето от нас е, че твърде много сме като обикновените хора, за да можем да задвижим в обществото  нещо за Бога. Някой се е изразил така: „Ние оставяме средната  мярка там, където си е. Ние сме като Петър, който седи в двора  на съда, където осъждат Христос, и просто се топли.“   Роуланд Хил (1744–1833), великият лондонски проповедник, е бил оригинален човек, също като Ч. Т. Стъд и Били Брай  (1794–1868, методистки проповедник Корнуол). Такъв е бил и  У. П. Никълсън, ирландският евангелист. Трябвало ли е да бъдат други? Не, като си помислим как Бог ги е употребил, можем  само да си пожелаем ние да приличаме повече на тях. „Хиляда  пъти по-добре е ефективна оригиналност отколкото неефективна обичайност. Първата любов понякога се изразява странно, но  слава на Бога, тя е действена; а някои за съжаление са я изгубили.