Гордостта – убиец на творческата искрица

Християнството подкрепя идеята за човека като подобие на Бога или като носител на Божия образ. Библейският разказ представя тази концепция подобно на скъпоценен камък - със солидно ядро и множество блестящи страни на отразяване.    Подобието на Бога в основата си касае свободата за взимане на морални решения.    Но една от най-красивите и плодотворни страни на това подобие е способността да творим. Майчинство, бащинство, земеделие, градинарство, поезия, проза, изобразително изкуство, скулптура и архитектура, театър и кино, технологичен прогрес и научни открития, медицина и иноваторство - всички те са рожби на творческата искрица, заложена у човека от Бога от самото му създаване.    Първите думи на Твореца към човешките създания бяха описани като благословение. И едновременно с това като задача - мисия. Човеците получиха мисията да бъдат плодотворни творци и добри майки и бащи. Те трябваше да напълнят земята с деца и да я овладеят.    Думата „овладеят” или „покоряват” има интересен заряд. Ние често я считаме за израз на господарство. И това важи в най-добронамерения ѝ смисъл. Но овладяването е по-скоро майсторство - то включва в себе си дълбоко опознаване, талант, упорито упражняване и стремеж към добродетелно съвършенство. Майстори наричаме именно хората, които са овладели даден талант, умение или занаят по начин, който вдъхновява и дава добри плодове на удовлетворение и полза за всички.   Ключът на такова издигане е смирението.  Смирението наистина е ключово тук. Защото има и друг вид възход. То имитира майсторство, добри умения и таланти. Но движещата сила там е антиподът на смирението - гордостта. И плодовете на гордостта носят не полза, а разруха - на онзи, който оперира с нея и онези, които са били заслепени да го последват.     Гордостта убива всяка божествена творческа искрица. Гордостта не умее да твори. Тя имитира. И дори имитира зле - гордостта се пъчи, преувеличава, величае, докато стигне апогей, когато всички нейни похвати произвеждат гротескност.    Църквата като християнска общност би трябвало да следва заръките от Битие глава 1. Същите заръки се намират в преработен вариант в края на Евангелието на Матей 28:18-20. Наричаме ги Великото поръчение.     А успехът на Великото поръчение се крепи на смирението - то е плод на дълбоко познаване на величието на Твореца и Спасителя, и на посвещаване и любов към Него. Тези неща карат Христовия ученик да се смалява по начин, който дава възможност Христос в него да расте. Само с определящото участие на Христос небесните поръчения постигат успех. Друг начин няма.    Гордостта не беше чужда на много църковни общества и се налагаше апостол Павел да се заеме сериозно с нейното изобличаване. Павел има много интересно чувство за хумор, почти сарказъм, който е трудно уловим днес и някак се губи в превода. Затова ще се опитам да преразкажа част от думите му  от Второто послание към коринтяните (глави 10 и 11) така както ги усещам аз.     „И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, – моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои...“  2 Коринтяни‬ ‭10‬:‭1‬-‭2‬    И тук следва моята интерпретация:  Не бих си и помислил да се сравнявам с някой глупак, който препоръчва сам себе си. Нито бих се хвалил с нещо, което е извън моите предели -  областта, която Бог определя с единствената цел - Христовото благовестие. И през ум не ми минава да се пъча с нещо, което не е мой прерогатив -  т. е. с чужд труд. Всичките ми надежди и желания са вашата вяра да расте и да имам по-голяма област за работа между вас. И във всичко това фокусът е да проповядвам благовестието, а не да се хваля с чужди постижения.  Ако изобщо някой трябва да се хвали, с Господа да се хвали. Но не забравяйте, че не важи човек, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.   ‭‭И все пак, нека се направя за малко на глупак пред вас, та дано видите глупостта, по която сте залитнали. Ще се направя на глупак, защото ревнувам за вас. Цялото ми желание беше да ви представя на Христос като чиста девица. Не искам да се подлъгвате като първите човеци по измамите на Хитреца и да се разврати умът ви. Да не би да захвърлите смирението и чистотата, които дължите на Христос. Как толкова лесно се хващате на хора, които ви говорят за някакъв различен Исус и как се подлъгвате да толерирате различен дух.    Е, нека опитам и аз с методите на тези „свръхапостоли” така де, мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тези уж превъзходни апостоли! Принуждавате ме да се хваля - нещо, което с нищо не носи полза.    Тези „големи апостоли” евреи ли са? И аз съм! Христови служители ли са? И аз съм!  А дали са били бити и мъчени? Не? Е, аз съм!  А дали ви искат заплата? Да? Е, аз никога не съм ви бил в тежест!  А дали ви баламосват, че ви обичат? Да? Е, сам Бог знае колко много ви обичам аз!    А сега ви казвам с пълна сериозност:    „Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.“  2 Коринтяни‬ ‭11‬:‭30‬    „… такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.“  2 Коринтяни‬ ‭11‬:‭1‬-‭15‬    Дотук беше моят вариант на Павловия монолог.    Нека бъда ясна -  аз бих била много подозрителна към хора, представящи се за Христови последователи и служители и общности, претендиращи да са Христови събрания, ако в тях се наблюдава някакъв вид надпревара с Христос и Неговите  апостоли.    - Там, където фокусът е знамения и чудеса - и то не какви да е, а такива, които „превъзхождат” или гротескно изопачават описаното в библейските разкази. (Чудодейни поправки на уреди, изцеления на конвейер - за „закуска, обяд и вечеря”, лъжливи изцеления, спиране на лекарства преди медицински преглед (особено на онкоболни или неизлечимо болни) и други в този дух).   - Там, където хората се кичат с титли - и то не какви да е, но такива, които „превъзхождат” описаното в библейските разкази. (Генерали, нови апостоли, воини на това или онова, Божий човек, мъдрец, старши мъдрец, старши пророк - степените нямат край).   -Там, където Богът на боговете и Господ на господарите се свежда до джин от бутилката, изпълнителят на желания, банкер, небесен иконом или носител на всевъзможни лигави имена, имитиращи „по-свойска” връзка).    - Там, където блясъкът на славата тук прави невъзможно да се види славата Горе.    В края на Посланието към Ефесяни, глава 2 Писанието казва нещо, което служи за отвес за подравняване с истината. Павел твърди, че всички Христови ученици са  „… членове на Божието семейство”, защото са:    „съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е Сам Христос Исус, върху Когото цялото здание, стройно сглобено, расте за свят храм в Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“  Ефесяни‬ ‭2‬:‭19‬-‭22‬    Ако сме стъпили на раменете на апостолите и пророците, ако крайъгълен камък за нас е Христос, ако искаме да се вграждаме заедно, няма да се съревноваваме с пророците и апостолите, да се надпъчваме спрямо тях, нито ще се опитваме да снижаваме Христос повече, отколкото Той се смири и снижи заради нас. В противен случай попадаме под критиката на апостол Павел за лъжеучители и под божествената наказателна присъда.    Гордостта не умее да твори. Тя имитира. И дори имитира зле - гордостта се пъчи, преувеличава, величае, докато стигне апогей, когато всички нейни похвати произвеждат гротескност. Гордостта в крайна сметка поробва.   Смирението в Христос предлага един по-превъзходен път. То дава свобода и разпалва още повече творческата искра.  Според ‭‭Ефесяни‬ ‭2‬:‭10‬ „ние сме Негово творение, създадени в Христос, за да сътворяваме добри неща, както Бог от самото начало на сътворението ни е наредил.“     Автор на акварела: Пеги Бонова