Гостите на Авраам

За разлика от мнозина от нас, Авраам нямаше проблеми при  установяване на контакт с небето. Това не му струваше никакви  усилия. През целия му живот Бог беше Този, Който осъществяваше  връзката с него.   Ние не винаги получаваме точна информация как  Бог правеше това. Често се казва: „Господ говори на Авраам…“  без допълнително пояснение дали Авраам чува гласа на Бога, или пък го възприема тихо в сърцето си. Веднъж Бог му говори  чрез видение (Битие 15;1), при друг случай му се „яви“ (Битие  17:1). Важното, струва ми се, е да забележим, че всеки път, когато става въпрос за общуване между Бога и Авраам, Бог е Този, Който  поема инициативата. Бог говори, Авраам дава отговор.   Нашият  личен молитвен живот би станал много по-лек, ако започнем да  живеем по същия принцип. А защо да не го направим? За нас  молитвата е един разговор и говоренето, разбира се, е необходимо за нея. И все пак качеството на един разговор може да бъде изцяло определено от този, който го започва. Нашата реакция в разговора често зависи от това кой го е започнал. Много по-лесно  ще ни бъде, ако в общество на непознати някой ни поздрави и прояви интерес към нас. И напротив, можем да изпаднем в  сериозно затруднение, ако трябва да започнем един разговор, особено ако опитьт ни е посрещнат сьс съпротива.   Бог винаги говори. За да чуем гласа Му обикновено не е необходима някаква мистична опитност. Нужна е само готовност да слушаме Бога, Който е насочил вниманието Си към нашия живот. Това означава да „дадем достъп на Исус до сърцето си“. Защото думата слушам в Новия завет като цяло не е свързана  с опитността на чуването. Много по-често тя означава да  „внимавам“. В Северна Англия обичаме да казваме: „Няма никой по-глух от този, който не желае да слуша“.   И така, молитвената опитност на Авраам не беше нещо  единствено по рода си. Бог се приближава  до всеки един от нас по сьщия начин. Да Го чуваме не означава толкова да се упражняваме в настройване на „правилната дължина на вълната“  колкото едно смирено прозрение, че да говори е Негова  привилегия, а наша отговорност е да Му отговаряме. Дори и да  нямаме същите драматични опитности като Авраам, все пак не  бива да забравяме, че той не познаваше Бога въз основа на  Писанието и никога не беше чел нито глава от Библията.   Един път Библията картинно описва как Бог се яви на Авраам.  Трима мъже, облечени най-вероятно като бедуини, се приближават  в ослепителния обеден зной към неговия стан. Авраам ги забелязва,  става и се запътва да ги поздрави. Никъде не ни се казва, че по това време той вече знае кои  са тези хора. Докато мъжете се разполагат под сянката на  дърветата, Авраам нарежда да се донесе вола, за да умият гостите  нозете си и приготвя голямо угощение. Той ги посреща с  почести според обичая на пустинята. Същото учтиво посрещане  той би оказал на всеки друг посетител.   След това, отново според обичая, Авраам сам им поднася храната.  От кой момент нататък той започва да се досеща кои са те  всъщност? Трудно е да се каже. Разговарят ли те по време на  храненето? Дали Авраам им разказва за жена си Сара и за нейното  безплодие? Не ни се казва. Но е трудно да приемем, че той  би споделил с непознати мъже най-интимните си желания и  дълбоко таения срам. Кой би постъпил така? Сара от своя страна  не възлага големи надежди на Авраамовата връзка с Бога или  на обещанието за наследник.   Тогава обаче, ако Авраам не е споменал името на Сара,  въпросът на неговите гости: „Къде е жена ти Сара?“ — трябва да го е смаял твърде много. Как ли е забило сърцето му, когато  един от тримата, наречен от Авраам „Господ“, му каза: „След една година ще дойда отново при теб и тогава жена ти Сара ще  има син“.  Краката му трябва да са треперели и сигурно въздух не е можел да си поеме. Цял живот е копнял за син и се е надявал Бог да му го подари. От години се бори срещу безнадеждността, която едва не ограбва вярата му. И сега, ето отново сьщото  обещание.   От шатъра на Сара прокънтява ироничен смях. Tова, което следва трябва да е било еднакво ужасно и за Сара и за Авраам. Този от гостите, наричан „Господ“, мъмри Сара и нейния смях. Скрита в  шатъpa тя първо опитва да отрече, че се е засмяла. „Не е така, Ти се засмя“, е неумолимият отговор. Можем да си представим неловкостта на следващия момент.   Като в сън е описано как „мъжете“ обръщат лицата си към Содом  й как Авраам им дава напътствия за пътуването. (Кои са  те всъщност? Единият от тях, без съмнение, олицетворява Бога, Който се е явил в плът. Другите двама по-късно са наречени  ангели.)   Следва проължение...    Превод: Радостин Марчев