Греховната гордост

„Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.”                                                       (Притчи 11:12)   Книгата Притчи забранява да се присмиваме на някого, което означава да го омаловажаваме, да се отнасяме към него като към маловажен. Библията свързва импулса да презираме или да гледаме на някого отвисоко с гордостта (Псалм 123:4).   Какъв е грехът на гордостта? Едно нещо е да се гордеем със своята работа или с притежанията си. Но греховната гордост не изпитва никакво удоволствие от това да имаме нещо, а само от това да имаме повече от другия.   Горделивите хора всъщност не се гордеят с това, че са успешни, интелигентни или добре изглеждащи; те се гордеят с това, че са по-богати, по-умни или по-добре изглеждащи от хората около тях. Същността на гордостта е именно сравнението и удоволствието да бъдеш над останалите, присмиването и презрението в сърцето.   Исус забранява да говорим презрително или да се отнасяме неуважително към когото и да било (Матей 5:22). И въпреки че претенциите на Исус за божественост бяха толкова високи, действителното Му поведение и държание бяха любезни и смирени. Той общуваше с хора, които почтеното общество смяташе за отхвърлени. Исус не гледал на никого отвисоко. Как можем ние да правим същото?   Кой човек или категория хора презирате? Какво можете да направите по въпроса?   Молитва: Господи, Ти си ял с бирниците – римските съработници – както и с проститутките, и с грешниците. Когато си бил тук, на земята, Ти не си презирал никого. Ял си дори с фарисеи – не си бил фанатичен към фанатиците. Промени сърцето ми, за да мога да вървя по Твоите стъпки. Амин.   Превод: Радостин Марчев