Християнски лекар предупредил за коронавируса
Християнски лекар предупредил за коронавируса
Д-р Ли Уен Лианг е лекарят, който за първи път открива смъртоносния коронавирус. Китайският лекар е наш брат в Христос. На сутринта на 7 февруари младият лекар умря, пожертвайки живота си за тези, които са заразени с вируса. Той остави след себе си емоционално стихотворение. Според публикация във Фейсбук от Dencio Acop, лекарят е арестуван още през декември. Той е хвърлен в затвора „защото разпространява слухове за мистериозна пневмония, причинена от вирус“.
Когато смъртоносният вирус избухва така, както д-р Ли предупреждава, ток продължава да се грижи за пациентите, дори с риск да бъде заразен от коронавируса. „Нашите сърца са силно трогнати от жертвения му избор за разпространение на информацията за вируса, въпреки рисковете, с които се сблъсква, особено за репутацията му и за собственото му здраве“, пише Денсио Акоп. Ето и посланието, написано от младия лекар, преди да почине.
Не искам да съм герой.
Имам родители и моите деца,
Моята бременна съпруга, която ще роди,
И много пациенти в отделението.
Въпреки че не мога да заменя своя интегритет за чуждото добро,
Въпреки моята загуба и смут,
Трябва да продължа така или иначе.
Кой допусна да съм в тази страна?
Колко оплаквания имам?
Когато тази битка приключи,
Ще погледна към небето,
Със сълзи като дъжд.
Не искам да съм герой.
Но като лекар,
Не мога просто да гледам как този неизвестен вирус
Наранява връстниците ми
И толкова много невинни хора.
Въпреки че умират,
Те винаги ме гледат в очите,
С надежда за живот.
Кой е предполагал някога, че ще умра?
Душата ми е в Рая,
Гледайки бялото легло,
Върху което лежи собственото ми тяло,
Със същото познато лице.
Къде са родителите ми?
И скъпата моя съпруга,
жената, която толкова дълго ухажвах?
Борба до последния дъх
На небето има светлина!
В края на тази светлина е Небето, за което хората често говорят.
Но бих предпочел да не ходя там.
Предпочитам да се върна в родния си град в Ухан.
Там имам нова къща,
За която всеки месец трябва да изплащам заем.
Как мога да се откажа?
Как мога да се откажа?
Моите родители ще останат без син,
Колко ли тъжно ще бъде?
Моята сладка жена ще остане без съпруг,
Как ще се изправи пред превратностите в бъдещето?
Вече ме няма.
Виждам ги как вземат тялото ми,
Слагат го в торба,
И после лъжат сънародниците ми.
Мнозина изчезват като мен,
хвърлени в огъня призори.
Довиждане, скъпи мои.
Сбогом, Ухан, мой роден град.
Дано след бедствието,
да си припомните, че се
Опитах да ви кажа истината възможно най-скоро.
Дано след бедствието,
научите какво означава да си праведен.
Добрите хора не трябва повече да страдат,
измъчвани от безкраен страх,
И безпомощна тъга.
„Воювах в добрата битка
И завърших състезанието.
Запазих вярата.
Сега има за мен венец на правдата.
2 Тимотей 4:7
