Християнската психология в действие

Безспорен е фактът, че настоящото време е белязано със знака на динамични промени, от които и християните не остават незасегнати. И те – като всички хора – имат своите преживявания като тревога, скръб, страх, депресия, понякога и по-тежки психични разтройства. Това неминуемо повдига въпроса, защо вярата в Бога не ги предпазва и как посредством нея може да бъде възстановено равновесието в емоционалния свят на Божието дете? В тази статия ще се опитам да дам отговор на тези въпроси.

През миналия век психоаналитикът Е. Ериксън става популярен с разглеждането на понятието „идентичност” в психологията. С него той обяснява, че през своето развитие човекът се сблъсква с различни предизвикателства, при което той търси себе си и се стреми, след като е добил определен образ за личността си, да остане един и същ по отношение на своето самоопределение през целия си живот.

През своето възрастово развитие той се сблъсква с различни трудности и ако успее да ги премине успешно, затвърждава своята идентичност, ако ли не – попада в период на „криза на идентичността”. Всяка следваща трудност е като поправителен изпит, в който човек трябва възстанови равновесието си. Какво се получава тогава? Трудно се взимат самостоятелни решения, неуверено се правят каквито и да са избори, чувството, че си малоценен или непълноценен, е съпътстващо, ролята, която си заемал в колектива, групата, църквата, семейството или обществото се размива. И онова, което е чувствал преди – уважение, приемане, подкрепа – сега се изживява болезнено.

Всичко това довежда до усещането, че сe „клати земята под краката ти”, не си на мястото си, не си този, който си бил. Изживяваме се като жертва и тогава идва разочарованието, съмнението, страхът и депресията. Започва омагьосаният кръг, в който искаш да установиш контрол над живота си, над себе си или позицията, която си заемал. Провалът и мисълта за провал стават твой спътник, пораженческото мислене и черногледството не се отделят от теб. Всичко, което правиш, е просто ужасно.

И така, изпаднали в такава ситуация, започваме да си задаваме въпроса, какво да правим и от къде да започнем? Ерискън прави едно заключение, в което можем да открием много важен елемент по отношение на идентичността ни:”силата на идентичността има за източник ”идеологически” източници (икономически, религиозни или политически; регионални, национални или универсални) ”.

Това означава, че в основата на справянето със загубата на нашето самоопределение ние можем да се обърнем към религията си – и да се научим да възприемаме себе си и света правилно – чрез нея. И от тук – да се превърнем от пасивна, пораженческа фигура, в действащ човек, който твори живота си, активно усъвършенства своето място – в бит, работно място, църковни задължения – или семеен статут и показва гордо своето лице – това, което съм Аз.

И така, какво говори Библията за нас по този въпрос? Трябва да отбележа, че съвременните терапевти се опитват да решат човека и неговия проблем на ниво разум и съзнание, чувства, поведение, което наистина дава добри резултати. Човек с проблема си от състояние А (криза) трябва да премине, забележете, директно в състояние В (стабилност на идентичността). При християните обаче картината е малко по-различна – и по-успешна. От А човек отнася проблема към точка Б ( Бог) и получава резултат В (своето здраво Аз).

Защо? Защото вярващите имат статут като такива, които са поставени „В Христос” – те знаят какво Бог казва за тях и как да действат. И това е ключовото понятие за разбиране на нашата идентичност, защото само в Него ние можем да разпознаем себе си и да открием кои сме отново можем само в Него.

Какво е положение ни и къде сме поставени „В Христос” ? Какво означава това изобщо? И как става това? Често ми задават тези въпроси. Да си „В Христос” не е някакво абстрактно понятие, което Павел използва в Библията, а действително състояние. Т. е. ние действително сме в Него. Аз и Ти сме там сега. Защо? Защото, когато се кръстихме, ”… кръстихме се да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му. (Рим. 6:3)” , тогава ние се съединихме с Христос посредством кръщението в Неговата смърт и възкресение. Ние се кръстихме „В Него”, а не просто във вода. Както и всеки път, когато ние подхождаме към греха, като че ли сме мъртви за него, ние стоим „В Христос”: „ (Рим. 6:7) Защото, който е умрял, той е оправдан от греха” – оправдани от греха, ние живеем в стоянието да сме „В Христос”.

Фактът на умирането към греха става посредством акта на вяра. Чрез вяра ние се отъждествяваме с Христос, включваме се в Неговата смърт и възкресение – и по този начин сме в Него. Именно последиците от това ново състояние на личността ни, живееща в единение с Христа, „В Христос”, придава някои важни прерогативи на идентичността ни:

Привилегии
Положение
Свобода
Смисъл
Съществуване

Какви са те:
Осиновление: Аз съм син на Бога, Бог е духовният ми Баща.
Гал. 3:26 Защото всички сте Божии деца чрез вяра в Исуса Христа.

Нова самоличност: Аз съм ново създание.
2Кор. 5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново

Гражданство: Аз съм гражданин на небето, седящ в небесните места.
Фил. 3:20 Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа.
Еф. 2:6 И като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса.

Националност: Аз съм член на избран народ, царско свещенство, свята нация, народ, който Бог придоби.
1Петр. 2:9-10 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

Аз съм пълноценен човек: Аз имам пълнота в Христос. Въпросът с чувството на непълноценност е разрешен завинаги.
Кол. 2:10 И вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

Идентификация: Посредством отъждествяването ми в Христовата смърт и възкресение.

Влияние: Аз съм светлина.
Мт. 5:14 Вие сте виделината на света.

Всички тези елементи са необходима част от цялостната ни идентичност. Повечето ни емоционални проблеми се основават на определени погрешни вярвания и убеждения, които не кореспондират с действителността. Когато обаче си „сверим часовниците” с онова, което Божието слово казва за личността и идентичността ни „В Христос”, пъзелът от тези схеми на мислене се подрежда по правилния начин и ние имаме достатъчно добра изходна позиция, за да погледнем света, себе си и другите от правилния ъгъл – Божия.

Разбираме ли колко е важно това? Християнската концепция за положението ни в „В Христос” предлага най добрата превенция, профилактика и лечение на всички душевни неразположения. Казвам това от позицията на психолог. Защото съм видял, как хора с прилагане на Евангелието (посредством психологическа професионална намеса) се възстановяват по-успешно, за разлика от други терапии.

Проблемът понякога е там, че се прави отричане на истинското ни състояние, ние говорим за радост в Господа, но жалеем като без Господа, говорим за Божия мир, а живеем, като че това е мит, говорим за сила от Духа, а се страхуваме, като че Бог е мъртъв.

Истинското ти положение ‘В Христос” ти дава и поведение. Ако религията ти е основана на поведение (правила, норми, закони в частност, облекло, прически, музика и грим), ти си прекъснал пъпната си връв – и рано или късно ще преживееш падение. Постави себе си в Христос и тогава ще бъдеш дърво, посадено до изворна река – и ще даваш добри плодове. Само приемайки какво Той казва за нас чрез вяра, ще можем да се избавим от всички онези негативни чувства и вини, които Сатана се опитва да ни внуши чрез хора и демони. Има успешен път и той мина през Него.