Христос и влиянието Му върху световните религии
Раждането на Исус Христос е събитие, което оказва влияние върху целия свят. Независимо дали хората, общностите, институциите, културите, до които е стигнала вестта за Рождество приемат или отхвърлят свидетелството за Христос, реално тяхното последва…
Раждането на Исус Христос е събитие, което оказва влияние върху целия свят. Независимо дали хората, общностите, институциите, културите, до които е стигнала вестта за Рождество приемат или отхвърлят свидетелството за Христос, реално тяхното последващо развитие е рефлексия на Неговата личност и свидетелство.
В следващите редове ще споделя няколко разсъждения за влиянието на Христос в сферата на религията. В религиозния свят голямото събитие в епохата след възникването на християнството е е появата на исляма (подчинение – от арабски). Изглежда ислямът е реакция на предизвикателствата, пред които Христос изправя човечеството.
Централната концепция в исляма е т.нар таухид. Това е доста комплексно понятие, но в същността си означава, че бог (Аллах) е абсолютна, непристъпна, неразкриваща се, непознаваема монада. Най-големият грях според исляма е вярата, че Аллах се „сдружава“. Сдружаването е широк термин, който обхваща всяко действие, което засяга непристъпността на Аллах.
Такова разбиране очевидно е реплика на християнското откровение за божествеността на Христос. Сякаш ислямът показва колко голям е шокът от откровението за Христос – че самият Бог е навлязъл в нашия свят, че човешката природа завинаги неразделно се е свързала с Божествената; че всичко, до което човешка представа за единство и множественост може да достигне, не е в състояние да разреши парадокса, който Бог разкрива за Себе си; че в едно бебе, е присъствала „съвършената пълнота на божеството“, че Бог ставя уязвим и заплаща за човешките грехове с ужасяващи страдания, че самият Бог присъства иманентно в общността на Неговите хора и поотделно във всеки, който Го е приел. Всяко от тези твърдения е шокиращо, а взети заедно представляват огромна съблазън за всичко, до което човешката мисъл е достигнала и синтезирала.
Сякаш шокът на човекът от границата между Античния и Средновековния свят, изправен пред тези твърдения, е изразен в исляма. Самият пророк Мохамед познава добре християнската религия (има надеждни сведения, че е общувал отблизо с несториански монаси и несъмнено е познавал добре юдейската религия). Разбира се, формирането на сложен комплекс от текстове, тълкувания на текстове и тълкувания на тълкуванията, какъвто е ислямът, отнема значително по-дълъг период от време от един човешки живот и занимава множество от най-добрите средновековни умове, каквито са ислямските учени в първите векове на Халифата.
Резултатът от това е сякаш един огледален образ на християнската вяра. На всяко от основните откровения в Христос имаме обратно твърдение и изведено до край негово отрицание. Изглежда задочният диалог е толкова явен за съвременниците, че някои християнски богослови от първите векове на исляма не разпознават в него нова религия, а еретично разклонение на християнството.
Несъмнено Рождество и личността на Христос оказва огромно влияние върху начина по който по-стари световни религии като Будизма или различните индуистки религии се представят в Западния свят, след като света се глобализира и културните влияние започват да проникват в „чужди“ територии. Много лесно разпознаваемо е влиянието на Христос върху по-модерни култове като Мормонство, „Християнска наука“, Сциентология или Бахайство. Или квази религиозни мирогледи като Ню Ейдж.
Едно изглежда сигурно – от Рождество насам, както в политическата, така и в религиозната сфера е невъзможно е да възникне концепция, която да не влезе в пряк дебат с личността и учението на Христос.