Идиомите, евангелският разказ и българският аналог

Идиомите са устойчиви словoсъчетания, чиито смисъл е различен от сбора на смисъла на думите, от които са съставени. Нерядко идиомите се появяват и утвърждават в различни форми на изкуството. Спомням си ясно от моето детство как първо научавах значението на различни странни изрази, а години след това попадах на български филм, откъдето съответната фраза беше придобила популярност. Така познавах изразите „бай Ставри – строг, но справедлив“ или „роднина, милиционер, роднина, милиционер“, далеч преди да попадна на  филма „Опасен чар“. В по-скорошно време съм свидетел на широко разпространение на изрази сред по-младите хора, които впоследствие разбирам, че са част от рап песни. Любопитно е каква е продължителността на живота на появилите се по такъв начин идиоми.    В случая с идиомите, чиито произход е библейският текст, очевидно става въпрос за устойчивост, със сигурност надхвърляща живота на няколко поколения. Едва ли по времето на тоталитарния режим, който изтика християнството в периферията и дори в ъндърграунда, е било възможно да възникват такива изрази. За да се наложи в общото съзнание, необходима предпоставка е широко разпространение на произведението, първоизточник на фразата. В този смисъл, вероятно можем да съдим за стойността на една култура, по продължителността на живота на идиомите, които тя е родила.   В тази поредица говорим за фразите в българския език, чиито произход е в библейските текстове.   Фраза 3 "Измивам си ръцете"   Библейски оригинал:    Матей 27:24: "И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте."   Изглежда Пилат извършва демонстративно действие, което е еврейски ритуал, описан във Второзаконие 21:6, като част от протокола при неразкрито убийство. Текстът ни показва как Пилат от една страна, не вижда смисъл да екзекутира Христос, но от друга, е притиснат от юдейския политико-религиозен елит, който майсторски дирижира широк обществен натиск върху римския управител. В крайна сметка, освен пред брожения, Пилат е изправен пред заплахата да бъде обвинен в подкрепа на бунт срещу императора (Йоан 19:12). В крайна сметка той се поддава на натиска. С измиването на ръцете показва, че отговорността за екзекуцията носят юдейските водачи и народът, което те на свой ред с готовност потвърждават (Матей 27:25).   В колективното съзнание фразата „измивам си ръцете“ е свързана с опит да се освободим от отговорност от деяние, което очевидно извършваме. В случая обаче не става въпрос за нежелание да извършим нещо, а по-скоро за опит да избегнем отговорност за деянието, прехвърляйки я върху някой друг.   Ако се върнем към първоизточника на фразата, вероятно всеки е изпадал в ситуация, когато си „измива ръцете“, опитвайки се да избяга от носенето на отговорност. И парадоксът е, че в хода на човешката история, отговорността за разпъването на Христос твърде често е прехвърляна върху еврейския народ. Зад обвинението, че евреите убиват Христос се крие твърде много завист към умния и успешния, омраза към различния и суеверие пред непознатото.   В сърцевината на евангелския разказ стои посланието, че юдеите отхвърлят Месията действайки като заветен представител на цялото човечество и в тяхно лице всички народи и култури Го отхвърлят. Наред с общностната отговорност за отхвърлянето и убийството на Божия Син, стои и личната отговорност.    Христос не позволява никой да остане безразличен. Неговите думи и претенции са такива, че ние сме принудени да го обявим за измамник или признаем за Господ. Често изправени пред този избор, търсим начин да си „измием ръцете“. Но както историята с Пилат, така и смисълът на наложилия се израз ни показват,че това е невъзможно.   И така – всеки от нас стои на мястото на Пилат, всички стоим на мястото на юдейските водачи и тълпата. Кой е Човекът срещу нас – измамник или Спасител?