Илия ПАНОВ: Изцелен от Ковид- 19

На 12 януари 2021 г. постъпих в болница след усложнения, причинени от Ковид 19. Както споменах вече, останах там 45 дни. През първите две седмици бях в Отделението по реанимация, тъй като състоянието ми беше критично. Имах сатурация 75, трудно дишах, бях с температура, кашлица, двойна пневмония, кръвта ми се съсирваше, не можех да се движа, бях като парализиран, костите и мускулите ме боляха. Бях отслабнал с близо 30 килограма, защото не можех да се храня. Гърлото ми беше изсъхнало. Докато лежах там на прага на смъртта, врагът на душите ни ми показваше образи с всички познати, които бяха починали. Заплашваше ме, че това е краят, а аз не спирах да себоря и да отхвърлям тези атаки.

Споменах ви, пред очите ми в реанимацията починаха четиримачовека, заразени със същия вирус. Чух как един от тях пожелаваше смъртта си, защото не издържаше на болките, които имаше и скоро след това почина. Виждах как ги слагат в черни чували, а дяволът ми казваше: „Ти си следващият.“ Аз веднага отговорях: „Не, няма да умра, но ще живея!“ Започнах да воювам и да устоявам за моето изцеление.

Много трябва да внимаваме какво говорим, защото има смърт и живот в силата на езика! “Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.” (‭‭Притчи‬ ‭18:21‬, ‭VBG‬‬).

Започнах да благодаря за завършеното дело на Исус на кръста. Врагът ме атакуваше със страх и смърт, а аз си почивах върху любовта на Татко като си повтарях, че Бог ме обича, и че Той няма да ме остави! Трябваше да стоя стабилен и уверен в това, което Исус е направил за мен на кръста и фокусирах цялото си внимание сърху това. Точно тогава се роди и заглавието на тази книга – „От Него е правенето, от мен – вярването“.

Битката беше в ума ми. Трябваше постоянно да отхвърлям всичко, което врагът ми казваше и показваше и да насочвам ума си върху завършеното дело на Исус, вярвайки за моето изцеление.

На четвъртия или петия ден в реанимацията, където все още се намирах, към 3-4 часа сутринта сънувах сън. Двама мъже седяха срещу мен на една маса. Единият гледаше към мен с най-уникалната усмивка, която съм виждал някога и знаех, че това е Исус. Другият беше Святият Дух, който не сваляше погледа Си от Исус. Може би ще попиташ, как съм ги разпознал. По човешки не мога да обясня, но съм уверен, че духът в мен ясно Ги разпозна. Святият Дух беше вперил поглед към Исус, но с периферното Си зрение гледаше към мен. В сърцето си разбирах, че Святият Дух се наслаждава от погледа на Исус към мен. Виждах колко е доволен заради Исус, който ме гледаше с любов. Въпреки че Исус не изговори никакви думи към мен, изражението Му, погледът Му и Неговата усмивка ми говореха. Сякаш можах да чуя: „Аз те държа. Всичко е наред!“ Тогава се събудих. Устата ми се отвори. Всичко се случи за стотна от секундата, и без да го мисля или подготвям, аз изговорих думите: „Аз съм изцелен!“ И дойде една голяма радост в мен. Този сън беше с послание- потвърждение за моето изцеление.

В молитва бях казвал на Господа: „Щом за Павел и Сила си го направил, Господи, и докато Те хвалеха в затвора Ти им свали веригите от ръцете и отвори железните врати за тях, значи можеш да го направиш и за мен!“ Започнах да си пускам хваление и пророческа музика на телефона – денем и нощем слушах със слушалки. Все още бях в реанимация. Започнах да правя гимнастика в леглото, защото лекарят ми беше казал да се раздвижвам. И докато го правех, аз вдигах ръце и хвалех Господа. Все още трудно дишах, бях с маска за кислород на уста, но не спирах да хваля Господа. И докато Го хвалех и се молех, виждах на монитора как кислородът ми се вдига от 75 до 90. Това за мен беше чудо, защото с 90 кислород можех вече доста по-леко да дишам. Хвалението ми към Бога влияеше върху кислорода ми. Бог е силен дори и когато ние сме слаби! В молитва казвах: „Господи, Ти Си моето дишане. Ти Си моят кислород“, неосъзнавайки в този момент, че има такъв стих в Словото! „…понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.” (Деяния‬ ‭17:25‬, ‭VBG).

Лесно е да хвалим Бога когато всичко е наред. Лесно е да хвалим Бога на сцена пред множества. Но можем ли да го правим, когато сме в долината на мрачната сянка? Словото ясно казва, че можем: “За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.” (Филипяни‬ ‭4:13,‬ ‭BG1940).‬‬

Хвалението към Бога затваря устата на врага! Нямам предвид пеенето – има разлика. “От устата на деца и кърмачета си приготвил хвала заради противниците Си, за да накараш врага и отмъстителя да замълчи.” (Псалми‬ ‭8:2‬, ‭VBG‬‬).

След две седмици ме преместиха от реанимация в нормално отделение, защото състоянието ми се подобряваше. Проблемът беше, че не можех да стъпвам на краката си. Падах. Не можех да ходя. Тогава започнах да  говоря на Святия Дух като на приятел. Казвах Му: „Святи Душе, Ти Си моята сила, моля Те, утре да ме заведеш до тоалетната. Дръж краката ми. Дай сила на краката ми!“ Може да звучи като приказка, но за мен беше реално чудо, защото Святият Дух го направи. Той ме заведе до тоалетната със слабите ми и немощни крака. Даде ми да видя, да преживея как невъзможното става възможно. Той го направи за мен. Може да го направи и за теб, в името на Исус. Беше ми невъзможно и да се обръсна – нямах сила да го направя. Отново помолих Святия Дух: „Моля Те, помогни ми утре да се обръсна!“ И Той го направи.

От силните лекарства, които ми даваха там кръвната ми захарзапочваше да се качва и стигна до 23, а кръвното ми налягане падаше на 90 /50 и буквално припадах. Започнах да изговарям слово за кръвната захар и кръвното ми налягане, както и за температурата, всичко да се стабилизира в нормални граници. Мога да кажа, че Бог ме направи свидетел на Своята благодат. Днес кръвната ми захар е нормална, както и кръвното ми налягане.  Голямото чудо, на което бях свидетел, беше, че докато изговарях слово, кислорода ми постепенно се качваше на по-високи нива- 96 ,97, 98 и 99. Приятели, днес аз имам добър кислород, словото с вяра действа, защото Бог е Словото и когато използваш Неговото Слово, ти всъщност действаш в хармония с Бога.

Разбира се, църквата, приятели, познати и близки не спираха да се молят за мен. Тяхната молитва също беше важна за моето възстановяване. Словото казва, че много може молитвата на праведния. „…Много може молитвата на праведния в действието си.” (Яков‬ ‭5:16,‬ ‭VBG‬‬). Не пренебрегвайте молитвата. Тя е много важна в живота на християните. Исус, въпреки че е Сина на Бога не е спирал да се моли на Своя Отец.

Защо някои християни не се молят? Защото не вярват, че Бог може да го направи за тях и затова предпочитат да поемат контрола в свои ръце и да действат вместо да се молят.

Когато хората отправят своята съкровена молитва към Бога, те показват, че Му вярват! “Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа. И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.” (Деяния‬ ‭12:1, 3-5‬, ‭VBG‬‬).

Яков беше убит от Ирод с меч, защото Църквата не се молеше. Църквата започна да се моли, когато Ирод хвана Петър. Защото си казваха, да не изгубим и Петър, и тогава те започнаха да се молят. Словото казва, а Църквата беше в постоянна молитва към Бога за него. Приятели, ние губим служители, когато Църквата не се моли за тях.

Защо Бог допусна да бъда болен от Ковид- 19?

Църква, пиша това с главни букви: НЕ БОГ ДОПУСНА ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ! Бог не е причината аз да се заразя с коронавирус. Бог не е виновен за това, което преживях. Волята на Бога не е Неговите хора да бъдат болни. Твърдя го най-отговорно! Ако волята на Бога е хората да са болни, защо Бог изпрати Сина Си да умре за нас и да бъде бит? Словото ясно казва, че Исус беше бити чрез Неговите рани ние бяхме изцелени! “А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.”‭‭ (Исая‬ ‭53:4-5,‬ ‭VBG‬‬).

“който Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте.” (1 Петрово‬ ‭2:24‬, ‭VBG‬).

Отговорността да се заразя с коронавирус е само моя. Случи се поради моето невежество, непокорство и невнимание.

Първата ми грешка беше, че прегърнах няколко души- мои близки, заразени вече с вируса. Аз знаех, че те към онзи момент са положителни! Заразих се. Започнах да кашлям.

Втората ми грешка, беше, че не взех мерки навреме. Казвах си, че ще мине, но това продължи около месец.

Третата ми грешка беше, че не отидох навреме на лекар. Вирусът работеше вътре в мен и състоянието ми се влошаваше. Започнах да се задушавам. Чак тогава взех решение да отида в болница. И слава на Бога за милостта и благодатта Му! Благодаря Му, че ме възстанови и ми даде живот, за да продължа да Му служа. Той обърна скръбта ми в радост. Обърна сълзите ми в утеха. Обърна долината на мрачната ми сянка в място на извори и славна трапеза. Не постави семейството ми в скръб. Слава и почит на моя Господ, който ме изцели преди повече от две хиляди години!

Бог ни пази, но ние също трябва да се пазим!

За тези 45 дни, прекарани в болница, Бог не само ме изцели и възстанови моето тяло, но Той обърна посоката на живота ми, промени посланието в живота ми. Нарича се Божия благодат. До този момент не бях преживявал и осмислял благодатта по този начин. Днес знам, че благодатта не е нещо, а е Някой, има име и това име е Исус!

Някой да извика: „Благодат„!