Имаме ли нужда от Библията днес?
Светът, в който живеем
Без съмнение в тази тема има голямо предизвикателство. Очаквахме новото Хилядолетие с много голям оптимизъм. Вярвахме, че ще живеем в един хармоничен свят, със социална справедливост, без лъжи и насилие. Е…
Светът, в който живеем
Без съмнение в тази тема има голямо предизвикателство. Очаквахме новото Хилядолетие с много голям оптимизъм. Вярвахме, че ще живеем в един хармоничен свят, със социална справедливост, без лъжи и насилие. Един свят, в който напредъкът на технологиите ще промени напълно нашия бит и ние ще можем да посветим времето и силите си за полезни и хуманни каузи.
Днес разочарованието е огромно. Убедени сме, че технологиите ни обсебват и обезличават живота ни. Ние усещаме, че колкото повече новите придобивки навлизат в нашето ежедневие, толкова повече непринудеността и свободата в общуването намаляват, а това трябва да ни безпокои. Динамиката на днешното време заробва човека и принудително го вкарва в едни релси, в които потокът ни увлича и ни налага своя ритъм.
Какъв срив преживяваме в отношенията! Всички бариери са разрушени. Лицемерието и лъжата стават маниер на общуване, а насилието – средство на уреждане и на най-незначителни конфликти. Явно проблемът не е в липса на образование или възпитание, а в пълната инфлация в ценностната система на мнозинството.
Накъде върви човечеството? Кой може да ни помогне? В съвременното общество господства повече от всякога материализмът. Той налага не само своя морал, но и своето верую: „Силата определя правото!“ Поради това не спират конфронтациите, конфликтите и войните. Те носят безкрайни страдания на най-онеправданата част на човешкия род: децата, безпомощните и бедните. Това са тези, които Христос никога не отминаваше и ги наричаше „Моите най-малки братя“.
Християнският мироглед е диаметрално противоположен. Библейската мъдрост ни учи: „На правото се основава силата!“. Това четем в книгата Псалми:
„Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо“. Пс. 9:4.
Доверието в Бога е в основата на нашата вяра и увереността, че силата на Бога е в Неговата милост. Тя е безусловна и безгранична. Върху тази аксиома се изгражда християнският живот.
„Едно нещо каза Бог, да! Че силата принадлежи на Бога и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта!“ Пс. 62:11,12.
Колко по-различна е християнската етика от човешката! Колко са богати християнските ценности. Божието слово много ясно и разбираемо дефинира един много голям кръг от духовни ценности, които гарантират душевен мир, хармония и разбирателство.
В Евангелието от Матей Исус Христос ни дава отговор на най-важния въпрос: Как да подредим приоритетите в нашия живот.
„И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила! А втората, подобна на нея заповед е: Да възлюбиш ближния си, като себе си!“ Матей 22:37- 40.
На тези две заповеди се крепи мирът и благоденствието на тези, които доверяват живота си на Божието слово. Основата е мир с Бога, който ни помага да живеем в мир с човеците. Друга заповед, по-голяма от тези, няма! Това ни обнадеждава, че Божието слово продължава и днес да е актуално и въздействащо!
Удивляваме се в колко малки селища в Европа има огромни стари църкви. Те са били толкова големи, колкото да съберат всичките жители. Човекът не е можел да живее извън църквата. Най-тежкото наказание в миналото е било да бъде отлъчен от християнската общност. Някога църквата е била единственото място за общуване, източник на вяра и знания.
Какво става днес около нас? Хората са обсебени от „безценните“ придобивки на днешното време. Всеки е обречен на самота зад желязната врата на дома си. Сателитната телевизия постоянно ангажира вниманието му, не може да се откъсне от екрана на компютъра, продължава да се вторачва непрекъснато в смартфона си. Така човекът неусетно се откъсва от средата, в която живее и остава напълно анонимен и подвластен на манипулативния информационен поток.
Ние сме жертва на властта на технологиите. Прекъсването на интернет за час хвърля в паника много хора, особено подрастващите. Те от малки живеят в един виртуален свят и все повече остават безразлични към реалността. Но тази среда не е безопасна. В интернет се зараждат най-големите измами и престъпления. Днес някои изследвания показват, че 70% от сайтовете разпространяват фалшиви новини с единствена цел да манипулират различни групи в обществото.
Ние трябва да намерим спасителен оазис, някакво място в живота си, където няма да сме подвластни на зависимостта от бездушието на технологичната среда. Всеки има възможност да направи правилния избор. Той винаги стои пред нас. Ние трябва да се стремим да възстановим това, което е автентично човешко и стойностно. Времето минава, наближава 12-ят час. Човешката цивилизация върви стремглаво надолу. Все по-тревожно се питаме какъв път да изберем и все по-актуален става отговорът на тези въпроси.
Съществува ли някакъв авторитет? Има ли път, по който можем да тръгнем? Към кого да се обърнем? На кого да се доверим?
Има ли отговор на тези въпроси? Къде можем да го намерим?
Следва: част 2. Библията – книга на Надеждата!