Искреност, истина и любов

Когато си освободен или в процес на освобождаване от греха на лъжата, започваш да надушваш много отдалече нейните подстъпи. Божият Дух ти ги изявява. А понякога и твоята огромна бивша практика подсказва белезите на неискреността. Помниш какъв беше в своето криене и срам...   Много говорене, много обяснения, много суетене и забързано безпокойство.Някак си нездрава приповдигнатост и възторженост по всяко време и без време, вечна заетост и липса на дълбок вътрешен  мир. Пръскане във всички възможни посоки, за да засвидетелстваш много правене, като че ли някой иска това. Сякаш с делата си умилостивяваме небето.Усещане за нездрава доминация на чувствата над духа. Липса на изграден свой стил, а донякъде копиране и преиграване. Или обратното - наложена изолация, неискрена комуникация, прекомерна сдържаност, охладняване и  дистанциране. За да накажеш някого културно или покажеш самодостатъчност, избираш хода на искреност, но не до край.   Неискреността е изкусният бод на бродерия на лъжата. Финото изпомпване на кислорода в общуването. И не защото човекът е лош или не обича. Напротив! Той иска да обича и да бъде обичан. Но повече желае да е прав и да контролира от любов. Защото се страхува да остане открит и гол. Само че пред Всевишния Бог сме голи и отвън и отвътре всякога.   Без доказателства си в съмненията си, но духът ти познава задушливата подправка на неискреността.  И тук е голямата уловка да зачакаш потвърждение на съмненията си. Или да се втурнеш да издирваш доводи за своята правота. Защото непременно ще ги намериш. Пусни и се откажи! Христос се отказа от правото Си!   Моментът на залитане от подложената ти динена кора е светкавичен. Противникът на човешкия род те пришпорва. Ако не спреш навреме, може и да полетиш в обидата. Може и да продължиш с пързалянето надолу, ако не чуеш в духа си думите: Любовта на всичко хваща вяра. В словото на Бога пише, че любовта търпеливо приема всичко, всичко извинява, винаги се надява. Христос го живя това слово, още преди да бе написано в Евангелията!   Любовта е дълбока споделена искреност, а искреността е доверчива откритост и почит към  човека.Откритият е оголен за атаки, ако и да се бои, битката е вече предрешена. Ако си се облякъл с Божията любов, прошка и милост.   Щом тя, любовта, ХВАЩА в този миг ВЯРАТА, колко повече ние, човеците?! Защото има го този повратен миг, когато трябва да избереш да се хванеш. За какво и кого - всеки избира. Не можем на тази земя да стоим нехванати! Дори тя, планетата  ни е хванала в прегръдката на  земното си притегляне.   И ако си се хванал за Божията вяра, любовта ти ще преодолее съмнението. Ти сам - не, но Духът ще ти помогне. Вярата ще те удържа дотогава, докато е нужно. За да се извърши чрез твоето послушание онзи замисъл на Бога, който иначе не може да се случи.   А той е Любовта да пребори първо в теб всяка нелюбов и съмнение, а после и в другия човек. Със Своята любов през нас да оздрави болния. Да победи неискреността чрез ХВАНАТАТА навреме и за вечността ВЯРА!