Истината, която ни прави мъдри

„Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?”                                         (Притчи 20:9)   На моменти може да ни се струва, че книгата Притчи учи, че можем да направим себе си добри чрез собствените си усилия. Но на ключови места книгата ни напомня, че мъдростта е дар на благодатта. Това е едно от тях. Никой не може да направи себе си добър. Това е същото послание като „няма праведен нито един” (Римляни 3:10) и „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?” (Псалм 130:3)   Как тази истина ни прави мъдри?   Първо, тя означава, че всеки е изгубен. Да бъдем чисти и непорочни означава да бъдем приемливи пред Бога, но никой не е такъв. В Псалм 130:3 се казва, че никой не може да „устои” пред Бога. Затова мъдрите не делят света на „добри” и „лоши”. И моралните, и неморалните са отделени от Бога, макар и по различен начин.   Второ, това означава, че Бог трябва да спасява по благодат. Затова мъдрите разпалват усилията си за добър живот с радост и благодарност за безвъзмездното спасение, което имат в Христос. Те избягват тежкото усилие и смазващия мотив да се стремят към праведност, за да го заслужат.   Склонни ли сте да делите света на „добри” и „лоши” хора? Как това противоречи на здравото учение за греха?   Молитва: Господи, не бива да се разочаровам от това, че хората са толкова лоши повече отколкото да се удивлявам, че толкова много от тях са толкова добри, благодарение на Твоята благодат. Позволи ми да бъда толкова милостив към грешниците, колкото си Ти. Амин.   Превод: Радостин Марчев