Истинското значение на празника Йом Кипур

Един от най-честите въпроси, които евреите ще си задават през следващите няколко дни, е: „Постихте ли на Йом Кипур?“ Този въпрос ни насочва към традиция, която е дълбоко вкоренена в еврейската практика. Въпреки това може да ви изненада, че постенето на Йом Кипур не е библейска заповед. Библията говори за нещо различно, което равините през вековете са тълкували като въздържане от ядене и пиене, съсредоточавайки се върху молитви към Бога за прошка.   Да постим ли? Трябва ли да е лесно? За какво правим това? За нас самите ли е? За Бога ли е? Или просто за да успокоим съвестта си и да се почувстваме по-добре относно духовното си състояние?   Помислете само: какво в нашето поведение през годината ни кара да се чувстваме толкова зле, за да се почувстваме пречистени след 25 часа без храна? Наистина ли измъчваме душите си или просто празните си стомаси?   Когато Бог заповяда на Израел „да смири душите ви“, Той има предвид нещо по-дълбоко. Заповедта не цели физически дискомфорт или глад. По-скоро става дума за дълбок духовен и вътрешен размисъл и смирение пред Бога. Обърнете внимание, че Бог изисква две неща от Израел на Йом Кипур: да наскърбят душите си и да принесат жертва чрез огън.   Тук виждаме, че страданието на душата и приносът вървят заедно. Традицията е значима, когато е в съответствие с Божието Слово, което води до истинско поклонение и смирение. Но когато традицията издига „мен“ – моето страдание, моята праведност – това не се различава от всяко друго фалшиво учение или практика, която поставя човешкото усилие в центъра.   Когато Бог казва: „Смирете душите си,” Той говори за духа, не само за тялото. Днес живеем в свят, който често прославя физическата дисциплина, независимо дали чрез гладуване, диета или режими за отслабване. Те може да имат своето място, но не са пътят към истинското духовно смирение. Само Божието Слово – както в Писанията, така и в плътта чрез Исус – може да ни покаже как да се смирим пред Него.   И така, какво означава наистина да „смириш душата“? Започва с осъзнаването, че нямаме шанс да станем свети със собствените си сили или дела. Това осъзнаване на нашата безпомощност е най-дълбоката форма на страдание, което една душа може да изпита. И ако не можем сами, каква е алтернативата? Това ни води до второто изискване на Бога: приносът.   Бог изисква принос, направен чрез огън. Но кой би могъл да предложи нещо достатъчно достойно, за да изкупи греховете ни? Учениците на Исус разбраха, че отговорът на този въпрос е разкрит в живота, смъртта и възкресението на Месията. Исус, беше по-чист от всеки друг, изпълнявайки Закона и ставайки съвършеното „пасхално агне“. Неговият безгрешен живот и жертвена смърт показаха недостатъчността на животинските жертви в сравнение с Неговото съвършено приношение.   Авторът на Евреите го обяснява в глава 10:1-4:   Защото законът, като сянка на бъдещите добри неща, а не самия образ на нещата, никога не може със същите тези жертви, които те предлагат непрекъснато година след година, да направи тези, които се приближават, съвършени. Защото тогава нямаше ли да престанат да се предлагат? Защото поклонниците, веднъж пречистени, не биха имали повече съзнание за грехове. Но в тези жертви всяка година има напомняне за греховете. Защото не е възможно кръвта на бикове и козли да може да премахне греховете.   Този пасаж подчертава, че жертвите, предписани от Закона, никога не са били достатъчни, за да премахнат греховете. Те бяха само сянка на предстоящите добри неща. Когато Исус – истинската жертва – дойде на света, Той каза:   Жертва и принос Ти не пожела, но тяло си приготвил за Мен. Във всеизгаряния и жертви за грях, Ти не изпитваш удоволствие. Тогава казах: „Ето, дойдох да изпълня Твоята воля, Боже.   Бог не изпитваше удоволствие от жертвите под Закона, защото те не бяха в състояние да очистят съвестта. Но Исус дойде, за да изпълни Божията воля, усъвършенствайки това, което тези жертви не можаха. Те бяха сянката. Той е същината.   Еремия дори говори за нов завет в глава 31:31-34:   Ето, идват дни, казва Господ, когато ще сключа нов завет с дома Израилев и с дома Юдов, не според завета, който направих с бащите им в деня, когато ги взех за ръката да ги изведа от египетската земя, Моя завет, който те нарушиха, въпреки че им бях съпруг, казва Господ. Но това е заветът, който ще сключа с израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си в умовете им и ще го напиша на сърцата им; и Аз ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде. Няма вече всеки да учи ближния си и всеки брата си, казвайки: Познай Господа, защото всички те познай Ме, от най-малкия до най-големия от тях, казва Господ. Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.   Старите жертви напомняха на хората за техните грехове, но този нов завет предлага истинска прошка и трансформация. Бог подготвяше нещо по-велико от кръвта на животните; Той подготвяше най-голямата жертва: Неговия собствен Син, Исус. Чрез Своята смърт и възкресение Исус изпълни изискванията на Закона и установи нов завет, като ни освещава чрез Своята жертва веднъж завинаги. Както авторът на Евреи записва по-нататък в глава 10:   „Всеки свещеник служи всеки ден и принася многократно едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат греховете. Но този Човек, след като принесе една жертва за греховете завинаги, седна отдясно на Бога... Защото чрез едно принасяне Той усъвършенства завинаги онези, които се освещават.”   Божият окончателен план за изкупление не се върти около способността ни да постим или да изпълняваме някакъв ритуал. Вместо това, тя се съсредоточава върху жертвата на Неговия Син, Исус, който единствен може да отнеме греховете и да ни помири с Бог. Както е написано:   „Защото няма друго име под небето, дадено на човеците, чрез което да се спасим.” (Деяния 4:12)   И пак е написано:   „Ще Го наречеш с името Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им.“ (Матей 1:21)   Йом Кипур – Денят на умилостивението – в крайна сметка ще намери своето изпълнение, когато нацията на Израел – по време на своето най-голямо страдание – приеме своя Месия такъв, какъвто е Той, след завръщането Му в Израел и за Израел, според както четем в Осия 5:15: Ще се върна пак на Моето място Докато не си признаят провинението. Тогава ще потърсят лицето Ми; В скръбта си те искрено ще Ме търсят.   И тогава, както Павел ни казва:   Целият Израел ще бъде спасен. (Римляни 11:26)   И така, обръщам се към еврейския народ по целия свят: със собствените си сили и дела няма да се спасите. Повярвайте в съвършената жертва – Господ Исус Христос, който е пътят, истината и животът. Нека обърнем сърцата си към Него, осъзнавайки, че спасението не е в това, което можем да направим, а в това, което Той вече е направил. Нека разберем истинското значение на този свещен ден, не като време да се съсредоточим върху себе си, а като възможност да се съсредоточим върху Този, който даде всичко за нас.   Behold Israel