Из дневника на една Библия

15 януари – Вече цяла седмица почивам. През първите няколко вечери на Новата година моят притежател ме четеше редовно, но сега, както изглежда, вече ме е забравил.

6 февруари – Почистват цялото жилище. И от мен избърсаха праха и ме поставиха отново на лавицата.

5 май – Баба пристигна. Целият следобед бях на скута й. Тя плака над Послание към колосяните 2: 5-7.

6 май – И днес съм в скута на баба. Тя прочете от Първото послание към коринтяните 13 глава и последните стихове на 15 глава. Колко приятно е да бъдеш обичан и ценен.

10 май – Баба си замина и аз съм пак на старото си място.

1 юли — Опаковаха ме заедно с други вещи в един куфар. Ще замина със семейството на почивка.

10 юли – Все още се намирам в куфара. Всички други вещи бяха извадени, но за мен никой не се сети.

13 юли – Пак съм у дома на старото си място. Питам се защо трябваше да пътувам и аз на този дълъг път, когато дори не ме извадиха от куфара.

1 август – Сложиха върху мен един роман и две списания. Колко е топло.

10 септември – Основно почистване в къщата. Пак забърсаха праха от мен и отново заех мястото си. Колко много искам да съм полезна на някого.

1 декември – Днес е ден на Библията. Дали някой ще се сети поне днес да ме отвори?

Какъв дневник би написала вашата Библия? Давате ли възможност на Бога да ви говори чрез нея?