Избери Божията воля!

Избрах пътя на истината; Твоите присъди поставих пред себе си. Придържам се към Твоите свидетелства; Господи, не ме засрамвай!                                                                                                                                                                         Псалм 119:30-31   За един човек е важно не къде отива, когато е принуден да отиде, а къде отива, когато е свободен да отиде, където пожелае...   Когато един вярващ отсъства от църквата в неделя сутринта. Къде е той? Ако е в болница за отстраняване на апендикса, отсъствието му не ни казва нищо за него, освен че е болен, но ако е на голф игрището или на футболен мач, това ни казва много. Ходенето в болница е задължително; ходенето на стадиона е доброволно. Човекът е свободен да избира и той избира да се занавлява, вместо да се моли. Изборът му разкрива що за мъж е той. Изборите винаги са определящи.   Мисля, че може да е добре за нас да проверяваме духовното си състояние от време на време чрез простия тест за съвместимост. Когато сме свободни да отидем някъде, къде отиваме? В коя компания се чувстваме най-добре у дома? Накъде се насочват мислите ни, когато са свободни да се насочват накъдето си поискат? Когато натискът от работата, бизнеса или училището временно е отпаднал и сме в състояние да мислим за това, което искаме, вместо за това, което трябва, за какво мислим тогава?   Отговорът на тези въпроси може да ни каже повече за нас самите, отколкото можем спокойно да приемем. Но по-добре да се изправим пред нещата и да ги признаем. Нито едно действие, което е извършено доброволно, не е отмяна на свободата на волята. Ако човек избере Божията воля, той не отрича, а упражнява правото си на избор. Това, което той прави, е да признае, че не е достатъчно добър, за да желае най-висшия избор, нито е достатъчно мъдър, за да го направи, и поради тази причина моли Друг, който е едновременно мъдър и добър, да направи своя избор вместо него. За падналия човек е особено важно да използва свободата на волята си, за да последва Христос. Известният поет Тенисън пише следното за Христос: "Нашата воля всъщност не е наша. Нашите воля нека да бъде Твоя." Има много здрава доктрина в тези думи - "Нашите желания са наши, за да ги направим Твои, Боже!" Тайната на светостта не е унищожаването на волята, а нейното потапяне в Божията воля. Истинският светец е този, който признава, че притежава дара на свободата от Бога. Той знае, че никога няма да бъде принуден да се подчини, нито подтикван като раздразнително дете да върши Божията воля. Посветеният християнин знае, че тези методи са недостойни както за Бога, така и за собствената му душа. Той знае, че е свободен да направи какъвто пожелае избор и с това знание той избира завинаги благословената воля на Богa.