Избори, демокрация и истинският Цар

В неделя има избори и се надявам, че ще има още много такива. Не защото конкретната политическа нестабилност е нещо добро, а защото политическата свобода и представителното управление, излъчвано след свободни избори, е нещо добро. И тъй като ми се струва, че в моменти като този мнозина от нас не могат да оценят какво му е доброто, ще споделя няколко разсъждения, които намирам за съществени.   Демокрацията е нещо като лекарство. Лекарство за човешката слабост и невъзможност да бъдем последователно справедливи, добри и мъдри. Християнското откровение нарича тази слабост греховност, но независимо дали възприемате този израз, сте наясно, че описаният проблем съществува. И така властта трябва да бъде ограничена, сменяема и отговорна (отчетна), което в същността си представлява демокрацията и нейното проявление - свободните избори.   Всички възможни алтернативи са отвратителни. Преди всичко тоталитарните режими, но малко след тях автокрациите, после анархиите, които лесно се превръщат във доброволен терор на по-силния и каквото още се сетите.   Но демокрацията именно като лекарство идва да ни напомни, че с лекарства не се живее, а само се противодейства на болестите. За здравият живот ни трябва храна, а такава не може да бъде политическият живот и политическата система.   Християнската храна се нарича Божието Слово и чрез него ние живеем в Божието царство, опознавайки Царя над царете и Господарят над управителите. Това е и нашата огромна нужда, която е така трудно да разпознаем, поради същата пречка, поради която имаме нужда от лекарството демокрация в политическата сфера. Нашата природа дълбоко се противи да се доверим и предадем на Царя.    Но онтологически човек е същество, което се покланя и служи. Ако не служим на истинския Цар, ще служим на малки царе, които са зли и некомпетентни. Това много често се случва чрез политиката. Ще се опитам да обясня.   Само до преди едно поколение няколко поколения българи живееха в антиутопия, следвайки в религиозно поклонение измисления цар на марксизма/комунизма. Рухването на този идол освободи пространство за нови илюзии и малки царе, претендиращи за човешкото поклонение.    Противно на разпространеното мнение, най-опасният политически идол днес е национализмът/квази патриотизмът/традиционалистката утопия. И моят аргумент е съвсем прост - идеологията на руската държава, подкрепена от руската църква, е именно това.   Да, има много съвременни политически утопии, но онази която прати милиони хора на фронта и отне живота на стотици хиляди е именно тази.    И така, участвайки в изборния процес нека не забравяме, че това е просто лекарство. Някои лекарства са подходящи, други не, някои в определени условия са откровено вредни. Но ако очакваме чрез това да се храним бъркаме дълбоко.   Сърцата са ни гладни за друго, нашата храна може да бъде само Онзи, който ни обикна и умря за нас, побеждавайки враговете ни и най-големият враг смъртта и откривайки ни Царство, за което сме създадени. Не се ли покланяме на Него, непременно се покланяме/ ще се поклоним на някой друг.