Изборите в Иран и преследването на християните

Днес в Иран се провеждат избори за нов президент. Очаква се изборите да бъдат подменени и манипулирани. Според британския благотворителен център "Премиер Интернешънъл" това ще увеличи натиска върху преследваната Църква.   Няма съмнение за изхода на президентските избори през уикенда в Иран. Почти е сигурно, че главен съдия Ебрахим Стафиси, ще спечели.   Организацията Release International, която подкрепя преследваните християни по целия свят, предупреждава, че религиозното преследване се увеличава под твърдото ислямистко правителство на Иран.   Ако хардлайнерите заздравят властта си, Release International вярва, че техните репресии срещу така наречените врагове на държавата, включително Църквата, ще се увеличат.   Release International призовава Иран да позволи на гражданите си пълна религиозна свобода и да освободи всички затворници за вярата.   От над 500 души, които са се кандидатирали за президент, финалистите бяха сведени до седем от ултра консервативния съвет на Иран. Двама отпадат, включително един от единствените реформатори.   Според Центъра за човешки права в Иран (CHRI) фаворитът за президент е бил член на така наречената "комисия по смърт", която е постановила екзекуцията на 5000 политически затворници през 1988 г., погребани в немаркирани гробове, считано за "престъпление срещу човечеството".    По всяка вероятност това е човекът, който е на път да стане новият президент на Иран и да поемен поста от застаряващи върховен лидер Али Хаменей.   Британският вестник "Наблюдател" описва изборите този уикенд като "цинично манипулирана пародия".   Почти една трета от иранските избиратели казват, че отказват да гласуват при никакви обстоятелства. Неучастието им гарантира избора на ултра-консервативен кандидат.   А тези анализатори вярват, че това ще доведе до нова ислямска вълна, с неизбежна промяна в полоцението на църквата в Иран.   За Иран обединяващата заплаха е Америка и всички неща, считани за американкси, а според тях, това включва и Църквата.   В Иран, Пакистан и в държави като Нигерия, които са приели шериата (ислямския закон), преследването е неизбежната последица от безкомпромисното ислямистко теократично управление.   Тъй като Иран постепенно става все по-твърд в своя подход, Църквата е подложена на репресии. Отделните християни често биват обвинявани в "подкопаване на националната сигурност" и се оказват  в ролята на враг на държавата.   Религиозната дейност извън контрола на държавата се счита за опит да се подкопае ислямската република. Мюсюлманите, които изоставят исляма, за да променят вярата си, са отлъчвани от обществото и подложени на линч.   Това е логиката на преследването на вярващите мюсюлмани и днешните репресии срещу Църквата в Иран.   Твърдата гледна точка в Иран е, че всички етнически перси са мюсюлмани. Смяната на религията и изоставянето на исляма е акт на предателство, не само срещу вярата, но и срещу държавата. Вероотстъпничеството се наказва със смърт за мъжете, или доживотен затвор за жените, въпреки че смъртната присъда рядко се изпълнява. Евангелизирането на мюсюлманите е незаконно и арестът и затворът са често явление за онези, които им свидетелстват за Христос.   Конституцията продължава да признава християните, евреите и зороастрийците като защитени малцинства. Но на практика християнската вяра се толерира само в ясни граници. Цялата християнска дейност провеждана на фарси, най-широко разпространеният език в Иран, е незаконна.   Един партньор на "Release International" казва: "Общата цел е да се елиминира персийско-говорещата църква и да се позволи само на християнските малцинствени групи да работят."   За да ограничат разпространението на християнската вяра, властите са затворили много църкви.   Повечето християни в Иран се срещат в частни домове. Срещите се наблюдават от Революционната гвардия, особено дейността на християнските водачи.   Религиозните репресии се увеличават от 2010 г.. Преследването се засилва отново през 2015 г., което много християнски лидери са прогонени от страната.   Видни християнски фигури като евангелските пастири често са под наблюдение от представители на Министерството на културата и ислямското ръководство. Много от тях са принидени да напуснат страната. Онези, които приемат вярата в Христос и остават в Иран, са изправени пред натиск от страна на държавата и семействата си.   Ако един мюсюлманин е кръстен като християнин, той или тя може да се окаже в затвора за една година, докато човекът, който извършва кръщението, може да бъде държан в затвора за четири до пет години.   Редица ирански християни страдат и са в лощо здравословно състояние в затвора поради липса на медицинско лечение и побои от персонала на затвора и други затворници.   Членовете на религиозните малцинства, включително християните, се сблъскват с дискриминация в областта на заетостта и ограничават достъпа им до образование и свободата да практикуват своята вяра.     Много протестантски пастири са принудени да провеждат тайни служби в частни домове.   През цялата църковна история, срещата в домовете е фактор за растежа на християнството. Както и преследването, което съсредоточава ума и пречиства Църквата.   Заради неподчинението към държавата някои християнски лидери са екзекутирани или убити. Сред жертвите са пастир Хосеин Содманд, който е обесен в килията си през 1990 г. и погребан в неизвестен гроб, евангелизаторът Мехди Дибай и епископ Хайк Ховсепиан Мер, които са убити през 1994 година.   Обвиненията срещу християните разкриват нагласата на иранските власти, които ги смятат за врагове на държавата.   Християнството в Иран предшества исляма. Християнското присъствие в Иран датира от Деня на Петдесетница, където книгата на Деянията описва миди, перси и партяни сред събралите се в Ерусалим. Те чули християнското послание от Петър и отнесли Евангелието обратно на собствените си народи, включително и в територията на днешен Иран.   Църквите, които те установяват, се превръщат в арменската, асирийската и католическата църкви днес. Църквата на Света Мария в северозападната част на Иран се счита за втората най-стара в християнския свят. Съвременните протестантски деноминации в Иран включват Петдесятната и Божията църкви.   Християните са претърпели няколко вълни на преследване в Иран. Първата вълна на преследване е през 3 век, последвана от други през 5 и 14 век.   Много християни са избити от османските войски по време на Първата световна война. В някои части на Иран християнското население се е свило с почти 50% от първоначалния им брой.   Има много дебати за броя на християните в Иран днес. Според официалните правителствени данни на иранското правителство, християните наброяват малко над четвърт милион. Но неотдавнашно проучване на GAMAAN, светска холандска организация, отчита, че  1, 5 % от населението в Иран сега се идентифицират като християни.   В Иран има и повече от един милион християни. Преследването не е успяло да предотврати разпространението на християнството и на свой ред разпространението на християнската вяра е довело до засилено преследване. Въпреки това преследване, или може би заради това, църквата в Иран се разраства бързо.   Има все повече разкази за ирански мюсюлмани, които имат сънища и видения за Христос и се обръщат към християнската вяра.   Историите на хора, които имат сънища и видения за Исус, са невероятни. Много хора имат физически срещи с Христос. Това, което се случва там, е изключително и свръхестествено.   Цифровите технологии също така подхранват растежа на църквата в Иран. Напредъкът в ИТ предоставя висококачествени учебни материали от чужбина. Преди двадесет години това беше невъзможно, но днес църквата има някои невероятни ресурси на разположение.   Инициативите включват социални медии и телевизионни програми, излъчвани в Иран на езика Фарси, както и онлайн молитвени срещи и виртуални богослужения.   Християните са лоялни граждани, които се молят за онези, които са на власт и искат най-доброто за Иран.   Иранските власти трябва да уважават желанието на своите граждани за религиозна свобода, да им позволят да избират собствената си вяра и да освободят всички затворници на вярата.   Източник: Christian Today