Как да издържим?

Непрекъснатото усещане, че времето, в което живеем ни притиска, прави дните ни още по-мрачни. Как можем да живеем в радост от Господа въпреки това?   Нужна ни е дълбочина на мисълта и ясни прозрения, за да можем да оценим стойността на живота в новото си време. Чисто прагматично можем да направим преглед и преценка на това, колко трудно и дори с големи тежести са живели поколенията преди нас.   Не е толкова далечно времето, когато осигуряването на прехраната е било свързано с доста тежък труд. Липсата на модерните комуникации е правила всяко нещо доста по-бавно и е струвало много повече човешки усилия.   Някак не си даваме сметка колко се е улеснил физическият ни живот. Фокусирали сме се върху психическите и емоционални тежести, които “тровят” ежедневието ни. Чувстваме се притиснати, без да виждаме натиска. Изпадаме в депресии, а не осъзнаваме несъстоятелността на причините, които ни хвърлят в тези тъмни места. Изгаряме от вътре и сами се разпъваме на кръст без да има нужда от това, защото не вижда “невидимото”.   “Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени, в недоумение сме, но не до отчаяние“ (2 Коринтяни‬ ‭4:8).‬ ‭   На Кръста Един беше разпънат и там Той понесе всичките наши теготи и грехове. Когато реално познаем тази истина и можем да прозрем същността ѝ ние ще можем да се отърсим от това фалшиво светско угнетяване. Не е нужно да преживяваме всеки манипулативен момент през сърцето си и да се разкъсване за неща, на които не бихме могли да влияем.   Често си мисля, че дори сами даваме сила на цялата тази манипулация, като я захранваме с вниманието си и ѝ отделяме от енергията, с която бихме могли да свършим нещо полезно за някой друг и да изграждаме себе си.   Сякаш сами си купуваме билета за “зрелището” и сядаме на скамейките с “парче хляб”, за да гледаме. Жалко е, че по този начин се изпълват дните ни и сами пропиляваме времето, което ни е конкретно отброено.   Скоро в приятелски разговор, другият човек каза : “Вече сме долу на арената и самите ние сме участници в зрелището … ” Жалко е, когато го допускаме, а още по-тъжно е, когато не можем да видим сили в себе си, за са се измъкнем и сякаш ден след ден си казваме – “от утре”… За да искаме да избягаме е нужно да си вярваме, че можем да издържим на външния и вътрешен натиск на времето, в което живеем.   Къде намираме смисъла да издържим? Когато вярва, че не всичко свършва тук и сега, човек се мотивира да премине определения участък от пътя, давайки най-малко емоционални жертви. Когато разберем посланието, което Господ Исус Христос ни е оставил, обещавайки да ни осигури благодат през цялото време на пребиваването ни тук, ние намираме сили да се изправим при всеки “трус” и да потърсим нова светлина при всяка буря.   „Затова ние не се обезсърчаваме, но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни”  (2 Коринтяни‬ ‭4:16-18).‬ ‭   Господ е верен и е оставил всичките си насърчителни наставления … в Словото Си. Нека да ги търсим...