Как да се моля за християните?

Как да се моля за християните?

“Поради това аз прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. А на този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила – на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус през всичките поколения от векове и за векове. Амин” (Ефесяни 3:14-21). По този начин апостол Павел се моли за братята и сестрите си от църквата в Ефес. За някои може да е учудващо, че тази молитва не включва петиция за по-голям дом за църквата, повече приходи от дарения, че дори и поименни молитви за болните и тези със спешни нужди от църквата. Апостол Павел, пък, най-вероятно би се учудил на молитвите, с които ние често се молим за братята и сестрите си. Какво е различно в молитвата на апостола, как да започнем да се молим по подобен начин и защо въобще е важно да се молим по такъв начин – всичко това можеш да прочетеш по-долу. Ако внимателно се вслушаш в думите си когато се молиш да други християни най-вероятно ще откриеш, че много често (а може би винаги?) физическите и материалните нужди заемат първо място. След това, може би идва ред и на църковната сграда и едва към края на молитвата набързо споменаваш духовните нужди на тези братя и сестри… Но само, ако стигнеш до там. Често материалните и физическите нужди са толкова много, че почти не ни остава време да се молим за духовното състояние на нашето семейство в Исус Христос. Безспорно всички тези нужди за изцеление и материално набавяне са важни, но това, което трябва да научим от апостол Павел е, че те не са по-важни от нашето взаимоотношение с Бог (или взаимоотношението на нашите братя и сестри с Него). Затова и апостол Павел започва да се моли най-напред за тези нужди… и в този случай се моли само за тях. По този начин Бог остава в центъра на молитвата. За какво точно се моли апостол Павел? Най-напред той се моли според Своята слава и чрез Святия Дух вярващите да се утвърдят здраво. С други думи, Павел се моли Бог да дава безкрайни сили (според Божията слава, която няма граници) на вярващите, за да могат те да продължат да растат във вярата си и своевременно да могат да устоят на натиска на обществото срещу тях, на гонения, на изкушения и на атаките на Сатана. Защото единствено чрез Божията сила можем да растем във вярата си и все повече и повече да се посвещаваме на Бог. Апостол Павел продължава, молейки се ефесяните да останат вкоренени в Христовата любов и заедно с всички останали вярващи да разберат колко голяма е тази любов. Любовта, с която Христос ни възлюби. Единствено по този начин ние днес можем да преодолеем разделенията и омразата сред вярващите. Но ако продължаваме да се молим само за финансови и други подобни нужди, то това означава, че напълно сме се отказали от Божията любов. Още повече – това означава и че вече не сме вкоренени в тази любов. Иначе казано – не живеем живота си движени и тласкани от тази любов… А към Бог се обръщаме, само за да ни подсигури удобен начин на живот. В края на молитвата си апостолът завършва не с една две думи за духовното състояние на ефесяните, а с хвала към Бог, който, забележи – може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим. Краят на тази молитва е същевременно провъзгласяване на това колко много Бог може да направи когато Святия Дух действа в нас. Без Неговия Дух нито ще знаем за какво да се молим, нито как да се молим. А що се отнася до това което Бог може да направи – със сигурност ти можеш да свидетелстваш многократно какво Бог е набавил за теб още преди да си се молил(а). Понякога просто трябва да сме по-търпеливи с физическите и материалните си нужди, като по този начин покажем, че сме напълно зависими от Бог и сме доверили живота си изцяло на Него, а не на по-голямата църковна сграда, или на бързото оздравяване на счупената ръка, за да можем да се върнем пълноценно на работа час по-скоро. Ето по такъв начин трябва да се молим не само за братята и сестрите си, но и за самите себе си. Само така ще съумеем да запазим Бог в центъра на живота си и чрез това ще станем свидетели за Неговата любов и сила за всички останали. u/