Какво да вземем от Велики Вторник

В последните дни от земния си живот Господ Исус Христос е оставил едно от най-ценните Си наставления за нас. Добре е да смирим душата си, да я откъснем от натиска на светските “ангажименти” и да помислим за онези непреходни съкровища, които ще са ни нужни за безкрая в бъдещето, което очаква неизменно всеки.    Той разказа няколко притчи, които остават незабравими за онези, които четат Писанието.   Това са притчите за десетте девици (Матей 25: 1-12) ; за талантите (Матей 25: 13-31) и за старицата, която откъсва и последния си залък, за да даде за Господа. Те са много изчерпателни и образователни, ако човек иска да влезе в дълбочината на поученията Му.    Защо живеем, ако не осъзнаваме стойността, която ние да принадем към всичко, което ни е дадено?   „Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.  А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол“ (Матей‬ ‭25:29, 31).‬ ‭   Разработваме ли нашите таланти? Използваме ли ги? Служат ли те за изграждане и разширяване на Божието Царство?   Живеем ли в очакване на Младоженеца като мъдрите девици, като сме се погрижили да имаме масло в резерва?   Готови ли сме да жертваме за Христос и Неговото дело, без да мислим за утрешния ден, защото сме сигурни, че Той ще се погрижи за всичките ни материални нужди?   Христос е близо до всеки, който го призовава!   Дали ние сме близо до Него и дали живеем в трепетно очакване на Неговото идване?