Какво още не правиш…

Не се изморяваш  да ме обичаш. Не се отказваш да ми откриваш.   Всяка сутрин милувката Ти е със слънцето.   Шепнеш с песента на птиците и вълните на морето.   Докосваш ме със зеления полъх на дърветата.    Усмихваш ме с разцъфналото цвете в саксията и детската глъч, потекла към градините.    Стопляш ме с грижата на любимия и разперените ръчички на внучките ми.   Даряваш ме с дом, семейство и деца, и техните деца, приятели и хляб.   Изпълваш ме с надеждата  на възкръсналото здраве.   Изцеляваш ме с прошката на измитото от срам  сърце.   Танцуваш с мен в небето на въображението ми.   Храниш ме със соковете на Словото Си.    Шепнеш ми историята на блудното човечество и неговото изкупление в Христос.   Събуждаш ме с песните на неделното богослужение и хвала.   Течеш в клавишите на усамотеното ми среднощно търсене.   Говориш ми в споделените тайни на хора в нужда.   Умоляваш ме да се смаля и смиля.   Готвиш ме да воювам и да отстоявам в дълга битка.   Връщаш ме от залитанията в суетата. Простираш отвеса Си и коригираш мислите ми.    Поднасяш огледалото Си и ме караш да се  преткривам.   Рисуваш с мен плановете Си наяве и насън.   Непрестанно ме  връщаш към мечтата Си за мен.   Не изпускаш ръката ми и дори когато съм Ти сърдита.   Събираш молитвите ми и бършеш сълзите ми.   Вдигаш ме отново да вървя по пътя Ти.   Сядаш с мен и слушаш внимателно когато изтощено Ти говоря.    Утешаваш вътрешността ми и мажеш раните с балсама на мира Си.    Пееш с мен музиката на небесата Си.   Отваряш вечността в сънищата ми и ми говориш.   Летя с Теб и се потапям във водите на Твоето небе.   Учиш ме да плувам в радостта Ти. И да ридая в Твоите сълзи за човешкото безумие и унищожение.    Изпращаш цялото Си войнство да воюва пред стъпките ми.    Въвеждаш ме в обетованата земя на призванието ми и пишеш обещанията Си в тъмнината на нощта.   Изпълваш устата ми с вечната мъдрост на книгата Си, когато не ми достигат думи.   Късаш оковите на ума ми и събаряш безпощадно  крепости.   Вдигаш  пред очите ми завесата от коварство и лъжа и виждам ясно.   Пращаш ми слово на знание в най- заплетената ситуация.   Дишаш радостно в победата ми и въздишаш, когато роптая.   Водиш нозете ми в правилната посока.   Задвижваш даването на ръцете ми.   Държиш ме в дланите Си.   Държиш ме в погледа Си.   Държиш ме в сърцето Си.   Соковете на любовта Ти потичат във вените ми. Разтварям се в Твоето море от добрина и любов.   Господи, благодаря Ти, че първо Ти ме обикна!