Какво всъщност е вярата?

Често вярващите не правят разлика между вяра и „Вярата“. Те може да не звучат като различни неща и много вярващи се отнасят към тях като към еднакви понятия, но всъщност не е така. В Писанията се говори за вяра, която "вярва в Бога". Молитвите, принесени с такава вяра ще бъдат отговорени и Божието присъствие ще слезе върху нас. Много от нас живеят само с този вид вяра. „Имам вяра в чудесата на Бога и съживлението в страната ни. Имам вяра да създам църква. Имам вяра да проповядвам Божието Слово със сила и да видя Евангелието да се разпространява на нови места по света.“   Всички тези неща са прекрасни. По време на служението на Исус хората идваха при Него в различни случаи и Го молеха за изцеление и Той им каза: „Вашата вяра ви излекува“ (вижте Матей 9:22, Марк 10:52). Искаме такава вяра в църквата. Това се случва в сърцата ни, когато позволим на Духа да ни движи и когато вярваме, че Бог ще предприеме действия в живота ни или в живота на хората, които обичаме. Няма нищо лошо в този тип вяра.   „Вярата“ обаче може да бъде много мощна и подозирам, че понякога се пренебрегва в църквата.   Често пъти Евреи глава 11 се чете като пътна карта за вяра за извършване на велики дела. Това е първият вид вяра, който споменах. Предполагам, че не е така. Авраам никога не е казвал: „Знаеш ли какво, Боже? Омръзна ми да живея в тази държава. Вярвам, че Ти ще ме направиш баща на народите и потомството ми ще бъде толкова много, колкото звездите. Авраам не вярваше в нищо от тези неща, но Бог му каза: „Излез от своята страна, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя от теб велик народ и ще те благословя...” (Битие 12:1-2, ESV).   Това Слово от Бога даде на Авраам вярата да излезе от страната си и да се подчини. Той имаше вяра – „Вярата“ – дадена му от Бога, за да се подчинява на Бога. Ако сме вярващи, този дар ни е даден. Трябва често да се обръщаме към Бога с благоговение пред Неговата святост и доброта, които правят такава вяра възможна.   „Вярата“ е нашата увереност в това, което Исус е направил за нас, нашата готовност да бъдем докоснати и движени от Него.   Източник: World Challenge