Кавгите на гордостта

„От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с ония, които приемат съвети… В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.”                               (Притчи 13:10; 14:3)   Има една практическа причина, поради която гордостта неизбежно води до падение – тя разпалва междуличностни конфликти. В Притчи 14:3 се казва, че гордостта на нечии уста е като пръчка, но сравнението с второто изречение на стиха, където мъдрата реч защитава говорещия, разкрива, че гордостта от устата на човека всъщност удря самия него.   Брус Уолке пише, че образът в този стих е на мъж или жена, които удрят себе си с пръчка или камшик. Как арогантната реч прави това? Това става понеже „недискретното, обидно говорене“, което винаги бележи самохвалеца и тънкообидния, „подтиква другите да реагират с гняв, присмех, презрение и отмъщение“.   Проявите на гордостта предполагат, че постоянно влизате в спорове и е само въпрос на време да се скарате с някого, който може наистина да ви навреди. От друга страна, скромната, внимателна и дискретна реч обезоръжава хората и ви предпазва от голямата цена на междуличностните конфликти. Най-добрият пример за това е самият Исус, Който, за разлика от глупаците, които превръщат приятелите си във врагове, превръща враговете Си в приятели (Римляни 5:10).   Припомнете си за някой, който ви се противопоставя или ви критикува. Как бихте могли поне да се опитате да обезоръжите враждебността и да превърнете този човек в приятел?   Молитва: Господи, имам нужда от помощ, за да владея езика си. Случва се да говоря невъздържано и по-късно да съжалявам за казаното. Наблюдавам някои мои взаимоотношения, които са били наранени от необмислените ми думи. Научи ме как да протягам ръка в мир и да създавам приятели там, където имам потенциални врагове. Амин.   Превод: Радостин Марчев