Когато Бог е в центъра – интервю с Мирослава и Венцислав Досеви

Скъпи читатели, запознайте се със семейсто Досеви, които радват очите и сърцето с това, което са и със своето посвещение и слижение.   ЕВ: Скъпи Досеви, вие сте семейство повече от 10 години. Моля ви, разкажете ни как се избрахте един друг. Мирослава, бихте ли казали „да“ отново, ако Венцислав Ви предложеше брак днес, след като сте го опознали добре? И обратното, дали Венцислав щеше да отправи същото предложение?   Мирослава: Скъпи читатели на Е.В., радваме се, че можем да споделим с вас част от нашата семейна история.   Преди да започнем, нека да ви се представим на кратко.   По образование аз съм лекар, а съпругът ми е машинен инженер. И двамата обичаме Бога. И двамата обичаме музиката. И двамата сме отгледани в християнски домове и не е чудно, че се запознахме именно в църква. Да, Бог е Сватовник!   Аз бях студентка в Стара Загора и живеех там, а Венци живееше в Плевен. Как се запознахме ли? В църквата, в която ходех, а сега и двамата посещаваме, ХЦ „Месия“, гр. Ст. Загора с пастори Любо и Таня Петкови. Имаше организирана конференция с гост д-р Роб Кармен, САЩ. На нея беше поканен да участва и Венци като гост музикант в хвалението (той свири на електрическа китара), а аз бях част от служението за хваление (с пеене) и така се запознахме. В тези 3-4 дни аз забелязах интереса на Венци към мен и ми беше много приятно, но не съм си представяла, че това запознанство ще прерасне в нещо повече. По същото време имаше празник на града и разбира се, панаир, а аз много обичам да стрелям с въздушна пушка и така предложих на Венци да се състезаваме. Познайте кой победи? Аз. И оттогава, на всеки панаир не пропускаме да изиграем по една игра.     Венцислав: От дете свиря на китара и това не е само хоби, а много повече. Имам канал в YouTube, в който може да ме последвате тук - eng.Ventsislav Dosev. Винаги съм вярвал, че моята бъдеща съпруга ще бъде музикална и че ще служим заедно на Бога. Аз бях на 28 г., когато се запознахме и още помня как тя слизаше по стъпалата в църквата и се приближаваше към сцената и така се влюбих...от пръв поглед и направих всичко възможно, за да я впечатля. Без да се замисля, бих и предложил отново брак.   Мирослава: А аз отново ще приема, защото харесвам живота си с Венци. Ние обичаме приключенията, пътешествията, изненадите и се стараем да създаваме много спомени, особено сега, когато имаме и дете.   ЕВ: Какво прави връзката в брака непоклатима? Споделете с читателите вашите открития в приключението, наречено „брак“?   Мирослава: Бог в центъра на брака е ключът към успешната връзка. Когато двамата съпрузи търсят лицето на Бога поотделно и след това заедно, те са непобедим тим. Има трудности и сухи сезони в брака, но както казва баща ми: „Няма къща без комин“. Важно е да има откритост и яснота във взаимоотношенията. Комуникацията е от изключително важно значение. Всичко се решава с разговор и молитва. И не на последно място, в брака е много важно да се научиш бързо да прощаваш. Защо? Защото вече не сте двама, а ЕДНО. Винаги съм казвала на Венци, че мирът в семейството ни е най-важен и трябва да го пазим.     Венцислав: Любовта! „Тройното въже не се къса“ (Еклисиаст 4:12). Ние двамата и Бог между нас.     ЕВ: Вие имате пълноценен и богат живот с много ангажименти. Как ги съчетавате с отглеждането на детето си?   Мирослава: Наистина сме доста ангажирани и се заниваме с много неща, включително служение в църквата и участие в доброволчески инициативи. Като хора и двамата сме много социални и комуникативни и трудно отказваме, когато някой има нужда от помощ или друго, но с Божията помощ се справяме и така вече 16 години. Във повечето неща включваме и дъщеря ни, тъй като искаме да бъдем добър пример. Да я учим на щедрост и добротворство. Аз организирам кулинарни работилници за деца като посланик на здравословния начин на живот. Участваме в проекти за събиране на средства и др.   Венцислав: Балансираме и разпределяме задачите помежду си. От време на време включваме и бабите да помагат. Благословени сме.   ЕВ: Християнският брак е уникален, защото съпрузите са равни пред Бога, но от друга страна, мъжът е наречен „Глава“. Лесно ли е да се спазва този модел в общество на индивидуализъм?   Мирослава: Определено не е лесно. Учим се да „умираме за себе си“, всеки ден.     Венцислав: Не е лесно, но когато сме сложили Бог на първо място в живота си, се стараем да спазваме Неговите принципи.   ЕВ: Как прилагате във вашия брак библейската максима: „Считай другия по-горен/важен/значим от себе си“?   Мирослава:  Опитваме се да не постъпваме егоистично, а да се съобразяваме с желанията на другия. Учим се всеки ден. Това му е хубавото на брака. Развива се всеки ден, точно като едно цвете. Поливаме го и се грижим за него.   Венцислав: Когато обичаш някого, уважаваш неговите решения и се стараеш да се чувства обичан.