Когато мислим твърде много

Мислим ли твърде много? Чувстваме ли, че имаме ум, който просто не се изключва? Ако е така, не сме сами – има много хора, които се чувстват така, сякаш в главата им свири развалена плоча.   Бог ни е дал една от най-мощните сили във вселената и тя е точно в главата ни: това е нашият ум. Той е имал за цел да използваме ума си за наше добро и Негова слава. Ако не чувстваме, че живеем изобилен живот и Му носим слава, вероятно не мислим по начина, по който Бог иска да мислим.   Тъй като всичко започва в ума, ако нямаме мир в мислите си, няма да се чувствате спокойни в живота си.   Има няколко ясни признака, че нашите мисли управляват ума ни, вместо Бог да го прави:   Чувстваме се обърквани Ако открием, че ни е трудно да чуем Бога, вероятно мислим твърде много. Да чуваме от Бога е духовен дар. Мисленето идва от душата, която се състои от ума, волята и чувствата. Душата е тази, която поема и се опитва да приложи логика, когато се чувстваме обърквани. Тъй като Бог не винаги е „логичен“, би било добре да приемем думите Му, вместо да мислим, че можем да ги разберем.   Винаги виждаме негативното Хората, които мислят твърде много, имат склонността винаги да се фокусират върху негативното. Човек, който мисли твърде много, не е склонен да мисли позитивно. Никога. Но е възможно да обучим ума си да вижда положителното вместо отрицателното.   Предпочитаме да бъдем сами Повечето хора, които предпочитат да бъдат сами, се считат за интроверти. Това означава, че те се зареждат, като се усамотяват. Въпреки че самотата може да бъде подмладяваща за някои, за тези, които нямат контрол върху мисловния си процес, това може да бъде капан, който води до по-нататъшно негативно мислене.   Имаме проблеми със съня Достатъчно лошо е, че се борим с негативното мислене през деня. Но още по-трудно е да се опитваме да заспим, докато умът ни препуска. Необходимо е да се научим как да пренасочваме ума си към нещо достатъчно стимулиращо, за да отвлечем вниманието от мислите, но не достатъчно стимулиращо, за да останем будни.  Молитвата е един от най-добрите начини да преместим фокуса си от мислите в ума си към Дарителя на живота.   Винаги се съмняваме в себе си Хората, които мислят твърде много, често се борят с перфекционизъм. Ако нашият стандарт е съвършенство, ние сме склонни да се проваляме. Това е главната причина да се съмняваме в себе си. Вместо това трябва да се научим да си поставяме отлични, но разумни очаквания вместо толкова високи стандарти, че НИКОЙ да не може да ги достигне.   Често сме уморени Мисленето отнема от емоционалната ни енергия. Ние се чувстваме изтощени, въпреки че не сме правили нищо. Хората, които мислят твърде много, често казват, че се чувстват сякаш не могат да изключат ума си и да си починат. Би било добре да се научим как да пренасочвате мисленето си към нещо по-животворно от токсичните мисли, които изпълват ума ни.   Най-лошият съвет, който можем да си дадем, е да спрем да мислим толкова много. Това не е възможно. Бог ни е създал да бъдем мислители. Не е проблем, че мислим, проблемът е в това, за което мислите.   Ако се научим как да променяме мислите си, ще бъдем изумени от това, което Бог може да направи във нас и чрез нас.