Когато се препъваме

„А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“                             Йоан‬ ‭14‬:‭26‬   Защо се препъваме в собствената си вяра и търсене?   Защото живеем в земно измерение и сме “затворени” в плътта си, която управлява (или поне така ни учат от малки) нашите желания тук. Ако и когато осъзнаем и повярваме, че сме създадени и в триединството на дух-душа-тяло ние ще можем да потърсим задоволяването на по-висшите си форми в създанието ни. Тогава, потребността от подготовка и използване на Божиите оръжия в битките ни ще бъде ежедневна нужда за нас. Ще можем да видим и прозрем същината на всяка пречка, изпитание и препятствие към нашето изграждане и надграждане тук и сега за бъдещото ни място и проявление.   В тази връзка апостол Павел просвещава вярващите, като им открива една трудна истина:   „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.“  2 Коринтяни‬ ‭10‬:‭3‬-‭5‬ ‭   Битките са за тези, които са готови да влизат в тях, но на всеки от нас е нужно да знае как да се съпротивлява срещу невидимите сили в себе си и как да побеждава нездравите си помисли. Затова е нужно всеки от нас да познава Истинския стандарт и да не се поддава на провокациите на света около себе си. Трайното познание и неговото усъвършенстване тук и сега могат да бъдат камъкът, в който да се препъне човек, ако не подхранва вярата си.   Трудно е било на старозаветните хора, преди да дойде Господ Исус Христос и да ни изпрати Духа Си. Те често са страдали, когато не са успявали да видят изходния път. Старозаветният мъдрец умува дълго, след което заявява:   „Тогава, като изново размишлявах всичките угнетения, които стават под слънцето, и видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.”  Еклесиаст‬ ‭4‬:‭1‬ ‭   Днес ние сме благословени, че живеем във време, което е обещано от Божията промисъл. Благословени сме и укрепени от наставленията на Господ Исус Христос, чрез Неговото слово, оставено за нас. Можем да устоим твърди във вярата си с помощта на Духа Му, който е оставен тук с нас и с Неговата закрила, която е постоянна величина.   Достатъчно е да осъзнаем нуждата си от Него в нашите препъвания и съмнения, и Той ни е обещан винаги, когато Го призовем. Господ ни е дал свободна воля и очаква от нас да живеем победоносен и пълноценен живот. От нас зависи да използваме всички ресурси, които е оставил на наше разположение, защото Неговите източници никога не пресъхват.