Кого да пратя?

"После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.“ Исая 6:8   „Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.“ Филипяни 2:21   Откакто Бог ме изобличи, че не се моля усърдно за работници на жетвата Му, поставих тази нужда в топ молитвените си приоритети. Но тогава се замислих дали самите църкви са подготвени за такава жътва и колко от християните са истински Господни ученици, готови да сторят всичко и на всяка цена според волята на Бога, а не според своята. Колко християни се молят усърдно на Бога за това да бъде извършена Неговата воля, както на небето, така и на земята? Всеки ден скъпоценни за Господи души погиват, а църквата не изглежда много да я е грижа за това. Заобиколени сме ежедневно с толкова много човешка мъка и нещастие, а църквата се радва на материалното си благополучие и успехи. В повечето църкви можеш да чуеш много психологически и положително настроени проповеди, но подобни речи ще чуеш и в клубовете за позитивно мислене, водени от мотивиращи говорители, които нямат нищо общо с Бога. „Как да бъдем благословени?“; „Как да бъдем успешни?“; “ Как да се справяме с депресията си?“ и т.н. и т.н.   Колко проповеди сте слушали, които са ви смирявали и водели до лично покаяние, смирение и стремеж към по-задълбочено общение с Бога? Някой беше казал, че не е възможно една църква да има силно развит молитвен дух, когато водачите ѝ го нямат. Не може една църква да израства видимо и да произвежда със съдействието на Светия Дух плодовете на Духа, ако тя не чете и не познава Божието Слово. Не може една църква да скърби за погиващия свят, когато водачите ѝ са прекалено заангажирани с други по-малко значителни за духовния свят задачи. Не може една църква да изпраща мисионери, когато тя не споделя Божието видение и бреме за това, а то ще прозира в молитвите и поученията на водачите ѝ по този въпрос. Къде са Господните ученици в църквите, които бързат да изпълнят усърдно волята на своя Господ?   „И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът“ (Деян.5:42); „И тъй, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.“ Деян. 9:31; „И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза:Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал. Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.“ Деян. 13:2-3 Казва се, че докато служеха на Господа, молеха се и постеха, Светият Дух им каза да Му отделят двама от служителите си. Никой не посмя да оспори избора на Светия Дух, като обиден, че той самият не е предпочетен пред Варнава и Савел като по-достоен. Никой не се занимаваше със свои си работи, когато Светият Дух им заговори. Те просто служеха и се покоряваха на Бога в това, което Той им заръчваше.   Много малко са църквите в България, за които евангелизирането у нас и в чужбина е съществено важно, не само на думи, но и на практика. Говорим за благовестието, но много малко християни наистина участват в достигането на неспасените. Има християни, които дори се срамуват да изявят вярата си в Господа публично, за да не пострада репутацията и кариерата им. Когато все пак Бог в милостта си заработи в нечие сърце и го призове да отиде на мисионерското поле, в повечето случаи среща неодобрение и никаква практична подкрепа за това, дали чрез насърчение, молитви или финанси. Така в повечето случаи нечият призив остава потъпкан и задушен. Много малко са израсналите християни, познали от личен опит силата на Бога да изпраща и да се грижи за служителите Си, независимо от нежеланието на повечето църкви да се заангажират с изпращането им. В повечето случаи, жени са тези, които се отзовават на такъв призив. А къде са мъжете? Не си мислете, че понеже някои от вас вече сте на средна възраст, не бихте могли да послужите на Бога на мисионерското поле. Това не е вярно. На мисионерското поле съм срещала дори и по-зрели двойки, чиито деца вече са пораснали и са поели по пътя си, а родителите се чувстват вече по-свободни да послужат на Бога според Божият призив за живота си без да се притесняват вече за децата и тяхното образование. Бог не търси супер квалифицирани служители, Той търси покорни на призива му хора, без особено значение от възраст, пол, социално положение, образование…   Много е важно да се прилага принципа на ученичеството след като хора се спасят, но в повечето случаи то е пренебрегвано. Самата аз съм чувала пастор да казва, че ученичеството е Божия работа, а не наша. Това не е библейски обосновано разбиране. Но по-лесно е да родиш отколкото да отгледаш дете за Бога. Ленърд Равенхил веднъж заяви, че въпреки молитвите и копнежът на християните за съживление, Бог не го дава поради всеобщата неподготвеност на църквите за тази отговорност. Той твърди, и аз съм склонна да се съглася с него, че ако на този етап хора започнат да се спасяват масово, църквите вместо да се погрижат за духовното им израстване адекватно, ще поставят „новородените бебета в духовни фризери“.   Нека обърнем поглед към новозаветните примери, които са ни дадени с цел да се възползваме от тях и да ги прилагаме в живота си, като християни. В Деяния 16:1-5 се споменава за срещата между Павел и Тимотей. Очевидно Павел хареса Тимотей и прие одобрението на характера му от тамошните братя, затова и го взе със себе си. Той не го виждаше и не общуваше с него само в събранията на църквата, но буквално го взе в своето подвижно училище на мисиите. Обикаляха от град на град , благовестваха, поучаваха, утвърждаваха църкви, понасяха понякога позорни гонения и побои, не си доспиваха, не винаги си дояждаха… Тимотей научи от личен опит и този на учителя си, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.“ Не веднъж Павел наричаше Тимотей негово чадо и единствено за него написа думите „нямам никой друг на еднакъв дух с мене…“. Опитайте се някой път четейки от Деяния 16 и следващите глави, да видите живота на Павел и съработниците му през очите на младия тогава Тимотей и ще разберете какво подготви толкова добре Тимотей за служението, което му предстоеше. Павел не само му говореше, Той му показваше как се прави и каква цена се плаща да бъдеш Божий слуга. Той не му обещаваше лесно и проспериращо християнство, Той му обещаваше път на трудности и страдание, но водещ до вечна слава в присъствието на Господа. На Тимотей, това очевидно му стигаше, за да последва безрезервно Павел в мисионерските му пътувания. Пастори, мисионери, учители, хвалители, имате ли си вашия Тимотей и готови ли сте да послушате Бога и да го пуснете, ако Той ви го поиска за служение някъде по света, където няма да му е лесно? На мисионерското поле установих, че мисионерите там представляваха едни от най-израсналите и посветени християни на църкви от които бяха изпратени. Някои от тях бяха деца на пастири, които със сигурност по човешки биха предпочели да си ги задържат заради тяхната безопасност и заради служенията, които са изпълнявали в църквите си, но са намерили сили в Бога да ги пуснат. Спомням си за един пастир, който разказваше колко се смутил, когато дъщеря му споделила, че има в сърцето си от Бога да отиде, като мисионерка в арабския свят. Кой нормален баща си мечтае за такова нещо? Но той я бе подкрепил и поверил на Бога.   Активното християнство, такова каквото ни е описано в Библията, е реално участие в духовна война. Често забравяме, че тези, които избират да се покорят на Божия призив и така се саможертват в служение на Бога, са най-атакувани от дявола. Дяволът ще направи всичко възможно, за да спре такива хора. Той ще използва всякакви начини, за да го направи. Може да използва болести, липса на църковна подкрепа, семейно неодобрение и т.н. Ето защо е много нужно, първо да разпознаем тези от нас, които са призовани и да ги подкрепим по всички възможни начини, за да отидат и да изпълнят мисията си. Ако не го направим, Бог ще използва други начини и хора, за да ги подкрепи, но ние ще изгубим благословението си, като църква и няма да Му се покорим в това да бъде извършена волята Му, както на небето така и на земята.   Познавам една възрастна вече жена от американски произход, която с ирландския си съпруг бе служила дълги години в арабския свят. Първородният им син се бе родил без ръце и без крака. Това обаче не бе ги обезсърчило да се върнат на мисионерското поле, макар, че не им е било никак лесно. Арабите са ги питали често с какво са съгрешили, та Бог им е дал такова дете. И въпреки всичко, с лъчезарното си малко момченце по онова време, те са били истинско свидетелство за Божията благодат, като са намирали сили в Господа да се грижат за това и останалите си пет деца, докато са споделяли благовестието с местните араби. Колко християни в историята на мисиите, са изгубили живота си в следствие на болести и убийства, но Бог зачита високо всяка саможертва за Него, защото тя Му е служила да насърчи и отвори врати за други мисионери след тях, докато пожънат видими успехи.   В църквата, от която идвам, никога не се говореше за мисионерското служение и нуждата от такива работници по света. Прочетох съвсем случайно (по човешки казано) книгата „Операция ‚Аука“, дадена ми на заем от някой и това беше първото ми осъзнаване, че Бог не желае да се задоволяваме със собственото си спасение и духовно благоденствие. После чух за мисионерските служения, първо от американските мисионери, завърнали се от Афганистан, с които се срещнах преди много години. Оттам Бог започна да работи и в моето сърце. За съжаление, обаче, църквата, която посещавах, съвсем не споделяше видението ми за мисионерско служение. Въпреки неразбирането и нежеланието на местната ми църква да ме изпрати и подкрепи, с мотивите, че мисиите са за западните църкви, защото са по-богати и понеже аз съм просто една жена, Бог ми отвори врата и чрез Британската и Южно Корейската църква, без да ги моля за подкрепа, ме подкрепиха финансово и молитвено. Само няколко отделни приятели от България ме насърчиха и ми съдействаха с каквото можеха.   Насърчавам ви да изберете сериозен човек в църквата си със сърце за мисиите, който да ви информира периодично за работата и нуждите на познати ви мисионери, както и за специфичната работа на Светия Дух в различни точки на света, за което бихте могли да се молите усърдно и така да подкрепяте по-адекватно и активно мисионерското дело.   Ако сте будна църква, слушайте Духа и изпращайте щедро на мисионерското поле и ще бъдете блажена църква, защото така ще споделяте Божието бреме за погиващия свят. Ако все още си играете на църква, време е да се събудите и да пораснете, защото времето на специалната Божия благодат започва да изтича много скоро. Идва денят, в който всички ще застанем пред Бога, но нека не бъдем от посрамените и неразумните, а от тези, които радостно ще влязат в почивката на Господаря си заедно с много други, които са спечелили за Него според служението си.   Когато изпълним по-горе споменатите условия, описани ни в Библията, тогава ще можем дръзновено и усърдно да се молим на Господаря на жътвата да избере, подготви и изпрати из между нас работници на нивите Му. Тогава ще бъдем в състояние да бъдем наистина ефективни в благовестието и ще отдаваме слава на Бога, като Му служим за установяване на царството Му. Цялото небе се радва, когато един грешник се кае, а не когато е построена нова църковна сграда или християните преуспяват по един или друг начин.   Господ идва скоро, но ние готови ли сме да Го срещнем, докато Му служим с вяра, благовестваме и правим ученици, за да вършим волята Му и да отдаваме слава на името Му. Бог все още пита: Кого да пратя? И кой ще отиде за нас? Но ние готови ли сме и желаем ли да Му отговорим подобно на Исая: Изпрати нас!   Господарю на жътвата, моля Те, работи в сърцата ни чрез Светия Си Дух, говори ни чрез Словото Си, покажи на всеки от нас къде е мястото Му на нивата Ти и помогни ни да бъдем смирени, за да отидем точно там, където Ти ни изпращаш, а не където ни тегли собственото ни его и да извършим точно това, което Ти искаш от нас. Ако пожелаеш просто да подкрепяме с молитви и пост, с насърчения и финансово хората, които разпознаваме, като твои пратеници, благослови ни и води ни, за да ги благославяме и ние! Тези, които срещат някаква духовна съпротива сега, за да Ти послужат, укрепи ги и помогни им, за да изпълнят волята Ти за живота си! Помогни на тези от нас, които чуват святия Ти призив да намерят силата, вярата и смирението у себе си, за да Ти се покорят и последват, където и да ги водиш, за да се извърши волята Ти, както на небето така и на земята и да дойде Твоето царство в този така измъчен и нещастен свят, който погива. Амин!