КОЛОСЯНИ, глава 2:1

0

ДЛЪЖНИЦИ СМЕ! „Защото желая да знаете в каква голяма борба съм заради вас, (в Цариградският превод от 1871 голям подвиг имам за вас) и заради онези, които са в Лаодикия, и заради онези, които не са ме виждали лично, за да се утвърдят сърцата им и, сплотени в любов, да придобият в пълно богатство съвършеното разбиране,…

КОЛОСЯНИ, глава 2:1

КОЛОСЯНИ, глава 2:1

ДЛЪЖНИЦИ СМЕ!

„Защото желая да знаете в каква голяма борба съм заради вас, (в Цариградският превод от 1871 голям подвиг имам за вас) и заради онези, които са в Лаодикия, и заради онези, които не са ме виждали лично, за да се утвърдят сърцата им и, сплотени в любов, да придобият в пълно богатство съвършеното разбиране, да познаят Божията [и на Отца] тайна, тоест Христа, в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието.“ Кол.2:1-3

Може да не знаете, но зад устояването и утвърждаването на всеки един от нас, нашите духовни бащи, пастири и наставници са преминали през тежки изпитания, борби и трудности! Цариградският превод на Библията и по-късните редакции употребяват дори още по-силна дума – „подвиг“! В битката за душите ни, в онази наша младенческа възраст, в която вяра ни е трябвало да бъде опазена, тези които са отговаряли за душите ни са отстоявали със себеотрицание, с геройство и мъжество, атаките на плътта, светът и сатана – за да устоим ние!

Подобни са били подвизи и геройствата на Давид, до като е пасял овцете на баща си:
дойдеше лъв или мечка, и грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах и го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му. И когато се хвърлеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.“ 1Цар.17:34,35

Сатана е бил като разярен звяр, готов да грабне и убие всеки от нас за да не достигнем спасение и след това да влезем в служение. Тогава за душите ни са се застъпвали и са се борили онези зрели християни, които не са жалели ни труд, ни усилия, ни време, ни жертви, за да ни благовестват, да ни доведат до църквата, да ни отговорят на хилядите въпроси, да ни преведат през опасностите и да ни представят с молитвите си пред Бога! Спомняте ли си поне името на този, който ви е благовествал и времето, средствата и силите, които са положени за вас?

Още по-тежка е битката за утвърждаването на нови служители за църквата!
Изграждането, опазването и екипирането за успешно служение, на когото и да било, е тежка отговорност, труд и служение. Изисква се не само  посвещението на въвежданият в служение, но още и трудът и търпението на куп посветени и утвърдени служители, които като стена трябва да го предпазват.

Ако днес, все по-трудно се присъединяват новоповярвали към църквата, а още по-трудно се намират нови посветени служители за самата църква, то е защото егоизма на вече зрелите вярващи и служители, не им позволява да се грижат за други освен за себе си! Дали сте съгласни с това?

Ние всички сме длъжници пред Бога
и пред тези,
които са се грижили за нас,
до като и ние самите не положим същите усилия,
грижа и подвиг,
за някой друг,
който се нуждае от подкрепа!

На това можете ли да кажете едно „Амин!“ или ще се направите, че казаното до тук не се отнася за вас?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.