КОЛОСЯНИ, глава 4

КАК ИЗПЪЛНЯВАМЕ СЛУЖБАТА СИ ПРЕД ГОСПОДА?

В текста на тази последна глава, от посланието към вярващите от град Колос, личи загрижеността на апостолът към онези, които години преди това е довел във вярата. Загриженост, на която изпъква още повече факта, че самият апостол е окован заради вярата в Рим и има нужда от грижа. В края на главата апостолът изпраща специално послание:

„Кажете на Архип: „Внимавай да изпълняваш службата, която си приел в името на Господа.“ Кол.4:17

По всяка вероятност това е същият Архип от Филимон 1:2, наречен „съподвижник“, съработник, помощник в служението. Вероятно Архип е намалил темпото на служение. Възможно е да е станал малко по-небрежен или непостоянен в проповядването на Словото, или просто пропускал някои от църковните събрания – състояние, което не е чуждо и за нас – нали? Случвало ни се е преди, а може би и в момента от лятно отегчение или натрупана умора, или допълнителни ангажименти, или грижите за предстоящата зима, или носталгията по отминалите пролети, лета, есени, и зими да ни е повлияло, ние да сме станали по-пасивни и да си имаме „дежурни“, „основателни“ причини за това!

Такова състояние не е фатално, НО МОЖЕ ДА СТАНЕ!

Загубата на началния плам и ревност води до пренебрежително отношение към службата, за която сме повикани, а това вече е отношение към Онзи на Когото служим!

Въпросът за днес е:

„Добре ли изпълняваме службата, която сме приели в името на Господа?“

Не бива да оставим умората, леността или ситуацията да се превърне във възможност за осъществяване на плановете на сатана!