Кой е казал, че е лесно?

Кой е казал, че е лесно?

Кой е казал, че да взимаш правилните решения е лесно? Кой е казал, че да отстояваш това, в което вярваш е лесно? Кой е казал, че да вършиш онова, което трябва е лесно? И все пак, често имаме точно такова очакване. Някак си смятаме, че щом сме от “добрите”, Бог ще направи живота по-лесен. Може би затова се изненадваме и често разочароваме, когато видим, че нещата не стоят точно така. Нима имаше нещо по-правилно, по-истинно и по-нужно от това, което Христос направи за нас? Но беше ли лесно? Когато Данаил, въпреки забраната, продължи да се моли само на Бог бе хвърлен в ямата с лъвовете. Това не беше лесно. Когато тримата приятели на Данаил отказаха да се поклонят на поставения образ бяха хвърлени в огнената пещ. И това не беше лесно. Да! Бог дава изходен път, но никъде не ни е обещано, че ще е лесно. Не можем дори да започнем да живеем победоносен християнски живот ако не сме разбрали, че няма да е лесно. Това, което ме обърква, е че там, откъдето трябва да идва помощ и подкрепа много често идва събаряне, неразбиране и пречене. Не искам да говоря за псевдохристияните, за духовните канибали. Не си струва. Искам да кажа, че е важно ние да не бъдем такива. Важно е да проектираме, да показваме отношението на Исус. Ето как: 1. Исус беше винаги на разположение – Той не върна никой и помогна на всеки, който поиска помощ от Него. 2. Исус показваше милост, състрадание и разбиране към хората в нужда. 3. Исус не толерираше и се противопоставяше на религиозността, традицията, лицемерието и фалшивата духовност, които прогонват човека от Божието присъствие. Никое от тези неща не е лесно. Но всяко едно трябва да бъде преследвано. Мога да ви обещая: Живота ви няма да бъде по-лесен. Напротив. Но ще имате удовлетвое, което никоя религиозност, традиция или фалшива духовност не могат да ви дадат. Струва си. : Не е “сбогом”, не е и “довиждане”, а е само “до скоро” Всяка раздяла е неприятна, особено с близки и обични хора. Затова не обичаме разделите. Защото нещо от нас се откъсва и чувството е разкъсващо. От друга страна погледнато, нашето отпътуване във вторник е само временна раздяла. Един ден, когато сме от другата страна на небето, временните раздели тук, от Земята, ще изглеждат дребни като песъчинка, която не може дори да бъде видяна на фона на огромните дюни на безвременната вечност. Затова не казваме “Сбогом!”, не казваме и “Довиждане!” Не защото не се разделяме, не защото не си пожелаваме Бог да е с всички нас и не защото не си пожелаваме всичко най-хубаво до-(следващото ни)-виждане, а защото се разделяме само за кратко и временно. И защото имаме поне шест неща, които ни помагат по-лесно да се разделим с всички, които ни обичат в България: 1. Взимаме за новия ни дом в Чикаго един куп снимки 2. Носим много дреболийки, които ще ни напомнят непрекъснато за всички добри приятели, които остават тук 3. Знаем, че ви напускаме във възможно най-добро състояние на приятелството и връзките ни – освен ако всички вие не сте били най-големите лицемери, които сме срещали!