Кой е моят ближен?

„А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма.”                                                                                                                                                                                                             (Марк 12:31)   Когато се чудите на кого трябва да показвате любов, знайте, че няма живо същество по-подходящо за това от вашия ближен. Ближните ви не са дяволи, лъвове, мечки или вълци. Не са направени от камък или дърво, а са живи същества като вас.   Нищо, което живее по земята не е по-обичливо, добро, полезно, добро, утешаващо или необходимо. Човешките същества дори са създадени за приятелски разговори и социален живот. Нищо по целия свят не е по-достойно от нашия ближен. Но едно забелително постижение на дявола е, че той не само сериозно е замъглил сърцата ни и е изтъргнал от тях обекта на нашата любов, но и освен това ги е убедил в противното.   Така ние смятаме, че ближните ни заслужават повече горчива омраза отколкото любов. За дявола е много лесно да постигне това. Той просто ни прошепва тихо: „Виждаш ли този човек, който има такъв и такъв недостатък. Тези хора те онеправдават. Нараняват те.”   Така обектът на нашата любов лесно става презрян в очите ни. Вследствие на това ние вече не можем да разпознаем ближните си като личности, кото трябва да обичаме, а гледаме на тях като на врагове, които трябва силно да мразим.   По този начин дяволът успява удивително да промени любовта в сърцата ни, така че вместо да обичаме ближните си ние сме склонни да ги унижаваме, мразим и гоним. По този начин всичко, което остава от заповедта: „Да обичаш ближния като себе си!”, е само една празна дума.   Превод: Радостин Марчев