Кой, защо, кога и колко

Скъпи приятели,  Започваме една поредица публикации по въпроси, касаещи възпитанието на децата и запознаването им с вярата. Това са по-скоро отговори на поставяни въпроси от родителите, така че се надяваме да бъдат от полза, защото курсове за родители все още няма, а теории – предавани от уста на уста – в изобилие, но много от тях са далеч от истината.    Кога да запознаем децата с Бога?   Отговорът е прост и логичен. Ако Бог твърди, че е наш Баща и че винаги е до нас – ние сме длъжни да запознаем детето с неговия небесен Баща, както и когато го запознаем със земния му татко.    Разговарях с една позната (вярващ човек) по въпроса и тя каза: „Синът ми е още на седем години. Ще му е трудно да разбере такива далечни от представите му неща. Нека да стане поне на десетина години и тогава, ако реши, че му е интересно или ме попита, ще му разкажа за Бога.“   По принцип разговорите с майки за възпитанието на децата са трудни и много деликатни. Всяка млада жена се позовава на опита на своите родители, приятелки и други авторитети в техния живот. Не искам да оспорвам техните представи, но искам да задам следния въпрос: „На колко години запознавате детето с Дядо Коледа и Баба Марта? Не слагате ли в скута на едногодишното дете подаръкът (купен от вас) като дар от „добрия старец“ с брада от памук и червени дрехи? Не връзвате ли на ръчичката на нищо неразбиращото бебе мартеничка „да го пази“? Какво разбира невръстното дете от тези измислени приказни персонажи? Докато Бог е реален и Той наистина е фактор в тяхното създаване, опазване и развитие, дори и да не си даваме сметка за това. Когато се радваме на детето, казваме:   „Ах, че си ми хубаво! Кой те направи такова миличко и сладко?“    И в същото време добре знаем отговора, защото нямаме никаква намеса в зачеването и оформянето на детето, в комбинирането на гените, рисуването на чертите му и определянето на дарбите в сърцето му.   Когато говорим за времето казваме: „Ох, природата пак се разбушува.“ Но кой стои зад тази природа? Кой направлява процесите в нея? Кой извая цветята и пеперудите, подреди люспите на рибите, даде окраска на животните и реши, как да са подредени звездите и планетите? Всичко е подредено в строга последователност и взаимовръзка, с разум и невероятна мощ. Ако си дадем сметка за всичко това и за това, че Всемогъщият Владетел на Вселената, даде възможност от всички варианти да се съчетае, оформи и роди точно това дете, точно такова – неповторимо и уникално и то точно в нашия дом – може би ще започнем по старателно да се отнасяме към това Божие творение и повече да си задаваме въпроса (не – какво искам да направя от него), а „какъв ли е Божият план за него и какво Творецът е вложил в детето, което сътвори за мен“. Лекарите, които се занимават с генетика, най-добре знаят, колко чудно и невероятно е създаден човекът  и колко опасна е намесата в Неговите планове.   Кога да запознаем детето с Бога? Когато го запознаваме с хляба. Ние отхапваме хляб и подаваме хапка в малките устенца. Така е и с вярата. Вдигаме ръце и се молим. Един ден то – детето коленичи да нас и чуваме „Господи“ и „амин“ и това е цялата му молитва, но Господ го чува и се радва на своето малко прекрасно творение.    Когато запознаваме детето с природата, всъщност го запознаваме с това, което нашия „небесен Татко“ е направил. Когато поставяме правила или го запознаваме с нравствени критерии,  се позоваваме на небесния Законодател. Детето изгражда представа за граници и нравствени категории и започва да определя добро и зло според тях.    Повярвайте, няма зли деца. Има деца, пораснали с Бога и такива – далече от него. Деца с известни граници в поведението и нравствени навици и деца „саморасляци“ – без опит за възпитание в криворазбрана свобода. Има и деца по средата, но техният избор е много по-труден. А можем да им помогнем.   Бог е нашият татко, а когато обичаш баща си, ти го търсиш и се съветваш с Него, Изпитваш любов и респект. Колко по-добро е за детето да знае, че има още някой, който го обича и се грижи за него, отколкото да се бои нощем и да жадува някой ( който и да е) да го харесва и го покровителства.   Децата пораснали без Бога по-лесно се сприятеляват с „лошите“ и посягат към наркотици и разпуснат живот.    Моят съвет е кратък: Ако наистина обичате детето си, запознайте го с Бога. Небесният баща ще получи достъп до сърцето му и ще изгради неговата добра самооценка и достойнство.“