Козните на дявола

0

През последните години повечето хора сякаш бързо губят мира си. Оглеждайки се на дълбоко в себе си, както и в личния си свят, забелязвам една много ясно разпознаваема причина за това. Отново врагът е “главно действащо лице” или поне ние …

Козните на дявола

Козните на дявола

Козните на дявола През последните години повечето хора сякаш бързо губят мира си. Оглеждайки се на дълбоко в себе си, както и в личния си свят, забелязвам една много ясно разпознаваема причина за това. Отново врагът е “главно действащо лице” или поне ние самите му отреждаме тази главна роля.    Кога губим много бързо вътрешният си баланс? Обичайно има две причини:  (1) когато някой ни извади от равновесието на личния ни мир;  (2) когато обстоятелствата ни се объркват до степен, че го губим несъзнателно.    Ако разгледаме влиянието на другите върху нас и сме напълно откровени със себе си, постепенно ще стигнем до извода, че ние сами сме първоизточника за това пагубно тъмно влияние. Така е, защото нашата несигурност или гордост ни карат да влизаме във вербални или невербални конфронтации в ежедневните си взаимоотношения.    Обикновено другите са ни виновни за всичко. Дали, обаче, е точно така?! Когато носим определена несигурност, а тя винаги е позната на дявола, той с много фина манипулация успява да я изкара на повърхността на нашите мисли и да ни постави в зависимост от нея. Тогава ние сме в пълна готовност да се раздразним, ядосаме и дори гневим на човека отсреща, без дори да има видима причина. Гордостта пък ни издига дотолкова в собствените ни очи, че ние забравяме изобщо къде сме стъпили и откъде сме дошли. Усещането, че останалите са ми длъжни, ни дава повод да се дразним и да се държим надменно с останалите. Това, обаче, само показва нашите лични дефицити и нуждата от компенсациите ѝ.     “Великата” лъжа на дявола, че ние сме непълноценни, неиздържани, недостатъчни и това ни води в една от най-страшните вътрешни битки, които за нас са предварително обречени на загуба от врага ни. В тази игра преднината може да бъде спечелена от този, който добре познава “писания закон” - за пълната достатъчност и свобода на духа ни в Исус и съумява да го живее в пътя си тук.    „Духът на Бога ме е сътворил, дъхът на Всемогъщия живот ми дава.”  Йов‬ ‭33‬:‭4‬    „Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“  Йоан‬ ‭14‬:‭27‬ ‭   Веднъж познали тази възможност и перспектива, през коята да разглеждаме себе си и развиваме взаимоотношенията в света си, ние започваме много трезво да търсим изходен път от блатото на саморазрушението, в което дяволът се опитва да ни държи.    Да запазиш личния си вътрешен мир изисква доста познания, но не по езотерика и различни източни философии, а познание за връзката на собствената ни душа с Бога. Разбира се, че всичко, което искаме да научим за това в пълнота и от Първоизточника ще намерим в книгата на Господ - Библията, която ни е оставена за поучение и за наше насърчение.    „Но сега ГОСПОД, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма вече нито противник, нито злополука.“ 3 Царе‬ ‭5‬:‭4‬ ‭   Мисля, че точно там открих един доста добър начин за разбъркване “козните на дявола”. Обикновено ние се стремим да запазим своя вътрешен мир. Какво обаче се случва, когато ние започнем да творим мир в себе си и около себе си?! Тогава, сякаш цялата игра се преобръща и този, който до преди това се е опитвал да свири на струните на нашия страх, безпокойство или самосъжаление, започва да губи позициите си.    В Библията много ясно ни е казано, че можем и трябва да бъдем миротворци. Също толкова ясно ни се показва, че мирът може и трябва да царува, той вече е извоюван и за нас е дадено да живеем в пълно единство под тази корона.    „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.“ ‭‭Матей‬ ‭5‬:‭9‬ ‭ „И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни.“ ‭‭Колосяни‬ ‭3‬:‭15‬    Лъжа е, всичко друго, което дяволът ни говори! Предизвиква ни да се конфронтираме един с друг, да се нападаме, а след това ни хвърля в бездната на тъмната самота. Нижно е само да прогледнем и потърсим в сърцето на другия подобните наши болки и лесно ще можем да го разберем и дори да го привдигнем. Мирът “сам по себе си” ще се сътвори между нас. Нужно ни е освещение и плам, Бог е верен да ни запази непокътнати!    „Търсете (творете) мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ Евреи‬ ‭12‬:‭14‬    „И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века.“ ‭‭Исая‬ ‭32‬:‭17‬ ‭   „ГОСПОД да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!“ ‭‭Числа‬ ‭6‬:‭26‬ ‭

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.