Кръст се носи със здрава гръд

Първата част можете да си припомните тук.   Както казва един съвременен богослов:  "В действителност християнството е много сурово спрямо плътта."   Затова нерелигиозните хора намират християнството за опресиращо и ограничаващо. Защото то е такова за човека, който не го желае. Но този, който го жадува и копнее за него, намира свобода в благодатта и възможността да влезе през тази неземна врата. Ученикът на Христос върви по тесен и труден път. Ученикът на Христос е наясно, че там се върви само по собствен избор - той не принуждава други да вървят по него. Господ дава възможност сами да решаваме. Християнинът е длъжен да се бори и предоставя помощ и защита за угнетените, поробените и безправните - онези, на които е отнето правото на избор. Но Христовият последовател не налага своите избори на някой друг.     Благородството и себеотрицанието са заложени от Създателя и Спасителя като съзидателни основи на реалността. Но те са въпрос на личен избор, убеждение и посвещение.     Животът на Христос като човешко същество на земята е освен всичко друго, и нагледна демонстрация на правилно ориентирани и целенасочени мисли, думи и поведение.   К. С. Луис описва това правилно лично и житейско ориентиране в своята кратка книга  „The abolition of man” (Унищожаването на човека):   „Както царят управлява чрез своята изпълнителна власт, така Разумът в човека трябва да управлява обикновените апетити чрез "одухотворения елемент". Главата управлява корема чрез гръдта, както я нарича Alanus*-  седалището на Великодушието - там, където емоциите чрез дисциплинирани навици са мобилизирани в стабилни чувства. Гръдта - Великодушието - Чувствата - това са незаменимите служители за връзка между интелектуалния човек и инстинктивния човек. Може дори да се каже, че именно чрез този среден елемент човекът е човек: защото чрез интелекта си той е само дух, а чрез апетита си - само животно.“ (Глава първа- Мъже без гръд).   Луис говори за това, че има две потенциални, но еднакви опасности човек да се отклони от преназначения му свише път. Възможно е да се поддаде на низки плътски изкушения и апетити и да снижи себе си до животинско съществувание. Но също така е възможно да се поддаде на високопарни интелектуални изкушения и изкриви себе си до гротескна духовност, която няма общо с божествения замисъл.   Той твърди, че човек е създаден с потенциала да се справи с двете възможности за отклонение от златния среден път. Че „човешката гръд“ събира в себе си небесната и земна сила за пълноценен и смислен живот и предупреждава, че опитът да се заглуши и премахне тази „гръд“ е с цената на самото човечество:   „С някаква ужасна простотия ние премахваме органа и изискваме функцията.  Ние създаваме мъже без гръд и очакваме от тях добродетел и смелост.  Присмиваме се на честта и сме шокирани да открием предатели сред нас.  Ние кастрираме и караме кастратите да бъдат плодовити.”   Е, Христос си има работа точно с гръдта. Всичките Му житейски уроци изграждат тази гръд.   Животът на Петър е непрекъснат наниз от такива уроци. След възкресението Си, Христос се събра с любимите Си ученици. Имаше малко останало време за последни такива моменти. Той директно попита Петър: „Обичаш ли ме?“ Първосигналният Петър беше бърз да отговори с да. Може би отвърна с вятърничав ум. Исус повтори въпроса. Петър пак бързаше. Може би откликна инстинктивно. Исус потрети въпроса. А Петър даже се обиди… Не само това, но и реши да гледа в чуждата паница. Попита Господа - а на колегата? На него какъв урок ще му дадеш? Христос беше рязък: „Тебе какво те засяга?” (Йоан 21 РИ ББД)   Христос изграждаше силна гръд у Петър. И не изглежда да беше лесна или бърза задача. Но Христос успя. Както гръдта задържа Исус на кръста, с такава небесно изкована гръд апостолите понесоха изпитания и мъчителна смърт, с тази гръд изградиха Църквата с безчет нови ученици.   Благородството и великодушието са инструментът за добър и смислен живот.   Христовият път предлага такъв живот изпълнен с неземна радост. Но  се постига чрез страдание и умиране - първо чрез страданията и смъртта на Христос и после чрез нашите.    В гръдта се крие божественият орган, с който човек обича, посвещава се, отрича се от егото си, става ближен във време на беда, преодолява изкушенията, не се превъзнася, нито се принизява. Благодатта и истината живеят в гръдта.   “И Словото стана плът и живя между нас; … пълно с благодат и истина.”   Photo: Debbie Clark Art