Кроткият глупак

Кротостта е анахронизъм. Кротките хора са овце. Овцете са, за да ги стрижат и колят, ругаят и обиждат. А те си блеят ли, блеят. Глупави животни. И кротки. Как са оцелели до днес просто не ми е ясно.   И защо ли Христос намери да сравнява Своите ученици с овцете? Нещо като че ли е объркал. Ами защо Самият Той оприличава себе си на агне(ц)? Нима агнето не става в последствие овца?   Откъде пък го измисли да каже на целия народ, който се беше събрал да Го слуша на хълма: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"?   Това изглежда в пълно несъответствие със светските представи за успех и правилно поведение. И е такова. Христос говори несъвместими с този свят неща. Те са абсолютна глупост за света и за тези, които не харесват истината. И си правят своя истина. Която е по-голяма от Божията.   Но истината е, че кротките ще наследят земята. Колкото и да се бият и борят за земята агресивните, арогантните, "силните", "мъдрите", те ще я загубят. Защото земята принадлежи на Бога, а той я дава на кротките.   Ето за това се изисква вяра. Истинска вяра. Вяра в изреченото и написано Слово от Бога. Не вяра в собствените ни способности. Не вяра в нашите желания. Но вяра в Думите на Бога. Простичка и непоклатима.   Всъщност кротостта изглежда много глупава и поради идеята за слабост и беззащитност, заложени в нея. Но точно тук е голямата заблуда. Истински силният човек е кротък. Кроткият човек е онзи, който е овладял себе си, защото има дух на сила, любов и себевладение.   Глупавият човек се опитва да овладее всички други и да ги подчини на своите страсти, без да е овладял себе си. И затова е глупав. И още повече слаб. Защото не владее себе си. А човек, който не владее духа си, е като град със съборени стени. Няма защита, няма сигурност. Подвластен е на всички сили, които минават покрай него. Защото няма какво да ги спре. Стените са съборени.   Но силният човек владее духа си. Той не подскача като пуканка при всяка трудност и препятствие. Кроткият човек е укротил духа си. И го е покорил пред нозете на Христос. И тогава става чудо. Силата на самия Исус действа в кротките, защото той е Кротък и смирен по сърце... Когато беше хулен, с хула не отвръщаше. Когато страдаше, не заплашваше. Защото умираше за тези, които заслужаваха смърт. Понеже ги обичаше. Макар че имаше силата да слезе от кръста и да унищожи всички. Но се изискваше по-голяма сила да остане на кръста и кротко да положи живота Си в жертва. И го направи! И спечели.   Искаш ли да спечелиш? Ела и бъди кротък като Кроткия! И ще наследиш земята. И не само нея.   Макар да съм все още далеч от тази кротост на Кроткия, все пак натам вървя. И я желая, и я копнея. А тази кротост ме прави богат. И силен. Защото идва от Бога. Блажени кротките, защото те ще наследят земята!!!