Култът към силата

Днес е денят, в който всички знаели, че Исус е загинал.   Край, свършено е с Него – с поученията, с провокациите, с изцеленията, с всичко.   За никого не било утеха, че Исус изживял достоен и смислен живот. За онези, които Mу вярвали, загубата слагала кръст на всички очаквания, вложени в Него.   За онези, които го обичали, оставала една огромна, опустошителна празнота.  За онези, които го мразели, смъртта му приключвала проблема, който имали с Него.    Така в днешния ден можем да мислим какъв щеше да бъде светът, ако смъртта на Исус беше краят на Неговата история.    Култът към силата щеше да бъде центърyt на ценностната координатна система. Силният има право. Всички останали трябва да се нагаждат към неговото право. Силната страна има правото да налага ред, какъвто намира за добър, да изисква уважение, каквото намира за подходящо, да променя обстоятелства, които ѝ пречат. И това е неоспоримо разумно и добро. Култът към силата движи и обяснява светa.   Войните на силния му носят слава, а не позор. Славно е да напада други страни, славно е да ги разрушава, обезлюдява, покорява. Неговата армия е славна, неговите оръжия са божествени. Страхът и треперенето пред силния са здраве и мъдрост.   Заедно с това войниците на силния имат право на плячка. Добро е окупаторите да избият част от окупираните за назидание, да насилят жените им и да отвлекат децата им. Добро е, да се приберат у дома с добра плячка, с която да зарадват семействата си и да облекчат живота си.   Разбира се, добро е началниците на силните да са арогантни, нагли, демонстриращи, че не зачитат никого и нищо. Те имат право на това. Те могат да дефинират реалността както желаят, а всички трябва да се съобразяват с така очертаната истина. Истината е право на силния, представата за истина е какво ще каже силният.   Освен това човек има предначертана съдба, от която не може да излезе. Не може да се бунтува срещу несправедливостта. Не бива да помисля да прекъсне веригите на робска лоялност. Тези вериги произлизат от споменa на тържеството на силния в живота на предците ни. Силният владее миналото ни, така има право на настоящето ни и предопределя бъдещето ни.   Всичко това  е светът, в който Исус се роди, живя, светът с когото се конфронтира и в крайна сметка изгуби живота Си. Такъв щеше да остане светът и ако Христос беше останал мъртъв.   Днес усещаме в сърцата си дълбоко възмущение, когато четем горните редове? Защото Христос възкръсна и всичко беше подложено на промяна и продължава да бъде променяно по силата на Неговия възкресен живот.   Тогава защо мнозина разсъждават за силата и силния, сякаш Христос е останал в гроба?   Ето това е въпрос, на който всеки трябва да отговори за себе си.   Христос възкръсна. Не разсъждавайте така, сякаш е останал в гроба.