Кураж
Когато отпаднем в духа си, когато се чувстваме объркани, Бог е там неотменно и ни укрепва, дори и когато изобщо не усещаме присъствието Му. Случва се понякога да не знаем точно кой път да поемем. Може би, това е времето, в което просто е нужно…
Когато отпаднем в духа си, когато се чувстваме объркани, Бог е там неотменно и ни укрепва, дори и когато изобщо не усещаме присъствието Му. Случва се понякога да не знаем точно кой път да поемем. Може би, това е времето, в което просто е нужно да спрем, без да мислим и анализираме, а просто да спрем и притихнем. Когато се отдадем и отпуснем в ръцете, които винаги са там, за да ни хванат ние може би, ще усетим немощта си. Възможно е, егото ни да се бунтува, а врагът да ни атакува с мисли, които са подвеждащи и злостни, но ако, ние приемем своята несъвършенност, ако не се страхуваме от немощта си и нямаме срам и страх да ги погледнем с открити лица и признаем, тогава ще можем да усетим изобилието на вътрешното спокойствие, което ще ни обвземе и радостта от живота ни - такъв, какъвто е.
„И Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“ 2 Коринтяни 12:9-10
Обещание имаме. То ни е дадено и подпечатано с любов. Когато ние “сключим този договор” и също подпечатаме своята страна с любов ще можем да се ползваме от всичките привилегии, които Господ ни осигурява. Често се страхуваме дали и до колко можем да спазваме другите клаузи от “Този договор”. Ако ги познаваме и разбираме ясно, ще усетим тяхната леснина и още повече ще се одързостим към първите си победи. Да чуем какво ни казва Бог, да повярваме в Неговата истинност и да Му отдадем пълното си доверие е нещо, което сами решаваме и никой не ни притиска. Силата на верността Му и искренността на обещанията Му е това, от което се нуждае сърцето ни. Да надмогнем егото и загнездилата се светска гордост в съзнанието ни и да предадем грижите и делата си в Неговите ръце е ключът към нашето израстване.
„Уповавай на Господа и върши добро. Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти” - Псалми 37:3-5
Бог е Този, Който е определил нашето най-добро място и когато прозрем истината и приемем благодатта, която е единствено за нас отредена, ще имаме успех във всичко и ще се носим на вълните на радостта от престоя си тук. Куражът, който ни е нужен не е, за да се борим и да отстояваме позиции, не е, за да се надпреварваме, дори и не и за да се доказваме … Куражът ни е нужен, за да надмогнем себе си и да Му отдадем цялата си почит, запечатана с любов