Личната безопасност и грижата за угнетените

В Лука 8 глава четем една уникална история. Исус и учениците тръгват през Генисаретското езеро с ладия към отсрещната Гадаринска земя. Господ използва пътуването, за да поспи, а ладията се управлява от опитните Му ученици. До неотдавна част от тях са ловили риба в същото това езеро.   Бурята, която се развихря, е истински опасна. И учениците изпадат в ужас. А Господ Исус спи толкова дълбоко, че се налага да Го будят. Изглежда точно като историите, които не се забравят. Буря, изплашен до смърт екипаж и един дълбоко заспал Пътник.    На отсрещната страна на езерото попадат на един от онези хора, за които всички предпочитаме да забравим. След като се положени достатъчно усилия да се вразуми, следват усилията да не пречи - лудият е връзван с вериги. Но нито грижите, нито изолацията помагат, нещо дава на човека нечовешка сила и той не може да бъде вързан. Не може да носи дрехи, не може да спи в къща, не може да стои сред хора. И няма как - животът продължава. Някои пасат свинете на градчето наблизо, други са там и си вършат работата - шетат си в къщите или се трудят в работилниците си.   Изглежда има бури, от които сме изплашени до смърт, за които Господ просто казва: „Къде е вярата ви?“. Има други бури, с които лесно свикваме, но тогава Господ пита: „Къде сте?“.    Нека помислим. При Господ Исус водеха стотици болни хора от отсрещната страна на езерото, но този човек никой не се сети да заведе. Сигурно нямаше как да се случи, но виждаме, че хората често молеха Исус да посети някой болен, който нямаше как да бъде заведен. И Той го правеше.    Дaже неотдавна един римски офицер, за когото юдеите твърдяха, че заслужава помощ, защото е добър с тях и даже е построил синагогата им, помоли Исус да изцели болния му слуга от разстояние. Военният смяташе, не е достоен да посрещне Господ Исус Христос в дома си.   А за този угнетен и страдащ човек никой не разказа на Исус, никой не Го помоли да го посети, никой не се сети, че дори няма нужда да го посещава, достатъчно е само да заповяда.   И ето, Исус Сам тръгва към този мъж, когото ние, хората сме забравили. И Христос спи сред бурята, от която човеците сме уплашени до смърт. Не се ли случва често така и днес? Не решаваме ли, че ще бъдем погубени от нещо, а за същото Господ счита, че просто трябва да действаме с вяра. Да, той не им каза: „Защо нямате вяра", когато Го събудиха, а ги попита: „Къде е вярата ви?“. С други думи: „Защо не упражнявате вярата, която вече имате?“   А в същото време сме свикнали и сме примирени с тоталната разруха от злото в живота на нашите ближни. Страх ни е от опасността, която е проява на времето и може да ни засегне, но сме безразлични към злото, поразило някого, който би трябвало да бъде наш ближен, но не засяга непосредствено нашия живот.   Изглежда сме склонни да мислим за Божието Царство, което Исус Христос благовестваше като нещо, осигуряващо нашата лична безопасност, отколкото като освобождаване на угнетените. Какъв контраст с мислите на Христос?! За нашата лична безопасност, Той казва, че трябва да мислим през вярата, която вече имаме. А за угнетения ближен, трябва да положим усилия и любов.