Липсват ли книги в Библията?

Една тема, която често заобикаляме. Реформацията счупи оковите на Библията и тя зае своето място на амвоните на църквата и стана достъпна за всеки дом и за всеки ревностен християнин. От пет столетия Библията е неотменим авторитет и важен фактор в историята на човечеството. Всяка страница от нея се приема с благоволение и страхопочитание. Но през столетията се откриваха нови ръкописи и с постиженията на науката се потвърждаваше по неоспорим начин автентичността на Писанията. Днес развитието на Библеистиката трябва да се възприема като част от Божия план и да приемаме с разбиране някои несъществени различия в отношението към библейските текстове, особено през ранното християнство. От това време камъните са станали на пясък, но Библията достигна до нас непокътната. Трябва да сме убедени, че въпреки различното отношение към нея през вековете, тя винаги е била същата: Вечното Слово на живия Бог!  (Бел. прев.)   Спомням си, когато приключих с четенето на Библията за първи път. Бях доволен от постижението, но и тъжен, че нямаше повече книги. Не ми отне много време да осъзная, че Божието Слово е неизчерпаемо. Около 20 години по-късно, след като много пъти препрочитах Библията, днес осъзнавам, че никога няма да „довърша“ четенето на Божието Слово. И все пак след първото четене бях изненадан, след като взех Библията на моя приятел. Тя беше от римокатолически произход и докато я прелиствах, разбрах, че има още седем книги, които досега не бях чел. Те също ли бяха от Писанията? Липсваха ли книги в моята Библия?   Понякога този въпрос застава пред вярващите. В началото на 2000 -та година, с излизането на „Кодът на Да Винчи“ на Дан Браун, този въпрос отново беше поставен от хора, които малко познаваха Библията. Този път безпокойството беше свързано с различен набор от книги, за които някои се изкушаваха да мислят, че може да са извадени от Библията. И така, имаме ли пълната Библия? Има ли книги, които липсват?    Как е „събрана“ Библията?   Има три различни опасения, когато се задава този въпрос. От гледна точка на римокатолическите и православните вярващи има седем книги, които в протестантските издания на Библията не смятат за вдъхновени, така че тези книги „липсват“ в тяхната Библия. От гледна точка на „Църквата на светиите от последните дни“, цялата Книга на Мормон „липсва“. Някои могат да посочат други подобни „изгубени книги“ на Библията, премахнати от канона през първите столетия след Исус Христос. И така, липсват ли книги извън 66-те книги на вашата Библия?   За да отговорим на този въпрос, е полезно да разберем как е възникнала Библията. В наши дни е обичайно да си представим група мъже през четвърти век с дълбоко вкоренена религиозна доктрина, да филтрира голям брой използвани книги и да ги обявява за Писанието. Сякаш някои казваха: „Ние харесваме Посланието до евреите, така че ще го възприемем като част от Писанието, харесваме Павел, но не сме големи почитатели на „Пастира“ на Ерм или „Евангелието на Тома“. „Откровението на Йоан“ се вписва в дневния ни ред, но не и„Апокалипсисът на Петър“, затова ще го отменим”.   В тази повествователна реконструкция сякаш тази група мъже гласуваха и така се възприеха 27-те книги, които сега четем в Новия завет. Но това не е точно така. Тук се фокусирам върху Новия завет, защото ако можете да ги установите като канон, тогава Старият завет не би трябвало да ни затрудни. Исус и апостолите обявиха тези 39 книги за еврейските Писания. Знаем, че Исус е приемал тези 39 книги поради това, което казва в Лука 24:44:   „Тогава Той им каза: Това са Моите думи, които ви говорих, докато бях още с вас, че всичко, написано за Мен в Моисеевия закон, Пророците и Псалмите трябва да се изпълни“. Моисей, Пророци и Псалми е типичното тройното еврейско разделение на Писанията. Това, че е приет еврейският канон, не е предмет на дебати. Новият завет обаче е различна история.   Извадени ли са книги от Библията?   Иска ми се да мога да ви кажа, че вече бяхме наясно с 27-те книги през първия век, но това просто не е вярно. Най-старият съществуващ списък, който съответства на нашите 27 книги, е този в писмото на Атанасий през 367 г. сл. Хр. Оттам идва съмнението на някои, че новозаветният канон е приет през 4-ти век. Звучи разбираемо, защото има елемент на истина, но това не е цялата история. Истината е, че всичките 27 книги на Новия Завет вероятно са били така до 100 г. сл. Хр. Те са били широко четени и считани за Писание и през следващите 100 години. Много ранни църковни писатели посочват откъсите от Новия завет като Писание.   Това, което наистина се е случило през 4-ти век е, че събор признава това, което се практикува в църквата от дните на апостолите. Един еретик, на име Маркион, принуждава църквата да обясни изрично това, което се възприема от векове. Маркион още през 2-ри век избира кои книги харесва и кои не. Това предизвиква въпроса за канона. Ето защо през 4-ти век ранната църква трябва да представи нещо в писмена форма, с което да признае кои книги са авторитетни и кои не са. Тук трябва да се направи важно разграничение. Канонът не е оторизирана колекция от писания. По -скоро канонът е колекция от авторитетни писания. Църквата призна тяхната власт, но тя не им даде власт!   Как са разпознали кои книги са авторитетни? Използвани са три правила за каноничност. Първо: написано ли е от апостол или свързано ли е тясно с апостол? Второ: широко ли е признато от църквите? Трето: съответстват ли на изискванията на вярата – основите на християнството, предадено устно от апостолите и самия Исус Христос? Въпросът дали книгите са „премахнати“ от Библията е донякъде безсмислен, предвид процеса. Смятаха ли се някои книги за неавторитетни? Да! Бяха ли премахнати? Не! Те само бяха признати, че не са вдъхновени от Бога.   Превод: п-р Бедрос Алтунян